Вероятни юридически сценарии след конституционния план “Борисов”

Един от възможните основни сценарии е да има дълго протакане и накрая идеята на премиера Бойко Борисов за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова Конституция, елегантно да се провали.

Съществува варианта и планът да сработи и да се тръгне към ВНС. И тук са възможни няколко сценарии, не са един или два. За да се тръгне по тази писта, то първо трябва да има проект за решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание. Очевидно то трябва да бъде внесено от ГЕРБ, каквато заявка даде техният лидер. За да стане решението факт, то трябва да е прието с мнозинство две трети от общия брой на народните представители – поне 160 човека. 

Необходимо е да се подчертае, че при свикването на ВНС трябва да се определи с какво точно ще се занимава то – например ще приеме нова конституция. Великото Народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано, пише изрично в основния закон.

Ако се приеме въпросното решение от сегашното Народно събрание, след това президентът насрочва избори за Велико Народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание. Веднага след това е записано, че с произвеждането на избори за Велико Народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват. Това от своя страна предполага невъзможност на президента да прави служебно правителство, защото в този случай основният  закон допуска оставането на действащия парламент.

Следва въпросът с правителството като цяло. Ако Бойко Борисов се оттегли, както декларира, то трябва да падне цялото правителство. Има вариант правителството да действа като правителство в оставка, но това е малко вероятно. Тогава следва хипотезата на избор на нов кабинет. Това става по познатата рулетка – първо президентът е длъжен да връчи на първата политическа сила, в случая ГЕРБ. Ако те успеят да съставят правителство – примерно с патриотите, то тогава нещата са очевидни. Ако ли не, то мандат отива в БСП като втора. Конституцията допуска, че ако те не успеят, то президентът следва и трети път да направи процедурата, и този път той може да избере на кого да връчи мандата.

Може да възникне ситуация, при която парламентът да не успее да излъчи редовно правителство в нито един от дадените мандати. Тогава би следвало Народното събрание да прекрати правомощията си и да се тръгне към варианта служебно правителство, назначено от президента. С назначаването на кабинет той има и задължението да насрочи избори. Но тук говорим за хипотеза, в която такива избори, и то за ВНС, вече са насрочени от парламента. Освен това ще има и колизия с нормата, че настоящият парламент остава до избирането на ВНС. И в тази хипотеза със сигурност ще има много спорове и твърде възможна патова ситуация.

Facebook Comments Box

Мария Димитрова

Мария Димитрова е млад журналист, започнал кариерата си в Канал 7. Студент 3-та година на обучение в Софийски университет, журналистика.

OЩЕ НОВИНИ

error: Не може да копирате текста!