Политологът Васил Гарнизов: В интерес на Борисов е бързо да предизвика предсрочни избори преди да е ерозирала партията му

Васил Гарнизов е политолог и антрополог. Специализира „Социална антропология в E.H.E.S.S в Париж и пограмата „Социално-антропологически методи в социалните науки“  в Института по социология към БАН. През 1997 г. е главен секретар в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В периода  2001 – 2005 е парламентарен експерт по местно самоуправление, регионално развитие и благоустройство. Доцент е в Департамента по антропология в НБУ.
Свързахме се с Гарнизов, за да поговорим за политическата и социална обстановка в страната, за това какви са персперктивите пред българското общество и ще има ли нови политически формации в следващия парламент.

Г-н Гарнизов, какви са перспективите за правителството на ГЕРБ? Отпадна ли вече напълно възможността да се изчака до редовните избори?

Не може да се каже, че напълно е отпаднал вариантът Борисов да изкара мандата си докрай, тоест да имаме редовни избори.Тази възможност не може да бъде напълно изключена, но тя намалява със всеки изминал ден. В този смисъл възможността за служебен кабинет и предсрочни избори нараства. Аргументите, които водят до това са на първо място заради самото поведение на Борисов. Той реагира на кризата противорвчиво и слабо с отбягване на централния конфликт и бягане по периферията. На второ място опитът му да мобилизира партията с наскоро проведените срещи и онази заради, която беше глобен, не дава ясен сигнал, че той контролира партията, по начина по който го правеше преди. В този смисъл изглежда, че партийната работа не му е по вкуса и по уменията. Той предпочита да се държи като премиер, обикаляйки магистрали, тръби и пречиствателни станции вместо да прави това, което правеше по-рано Цветанов – всяка вечер срещи с партийни групи в малки или средни градове, където да се преподреждат нещата. Тази партийна работа още от първия мандат му е много неприятна и сега виждаме, че сега няма кой друг да я свърши.

В тази връзка в риск ли е лоялността към Борисов от страна на най-големите активисти на ГЕРБ?

Има голям риск, защото за ключовите структури на партията тече голяма битка. От една страна иска да ги привлече Цветан Цветанов. Голяма част от партията са негови кадри и вероятно са лоялни към Цветанов. Други от тези кадри са промотирани от Делян Пеевски. На тяхната лоялност премиерът може да разчита само докато е във много тесен и плътен съюз с Пеевски. Нека да напомня, че хората, с които Борисов най-много се хвали са кметовете. Давам пример с Димитър Николов, който направи кариера в СДС и в един момент превключи към нова силна фигура. Същото се случи и с кметовете на Стара Загора и Монтана. Борисов има в своите редици хора, които са типични политически мигранти и в момента, в който усетят неговата слабост ще потърсят нови хоризонти, нови партньори и политически съюзи. В този смисъл е в интерес на самия Борисов максимално бързо да предизвика предсрочните избори преди да е ерозирала партията, защото времето работи в полза на конкурентите му в политическото пространство. Такива са формациите около президента Радев, Мая Манолова, Слави Трифонов и Христо Иванов. Всеки ден, в който макар и малка група хора седи на площадите и през телевизиите всяка вечер го наричат „мутро“, а той междувременно обикаля с джипката по периферията, не му носи лична политическа печалба или бъдещ електорат.

Какъв най-общо е профилът на протестиращите? Често се чува в национален ефир, че голямата част от излезлите по площадите са провокатори и хора с много време за губене. Дали тези най-масови демонстрации от 90-те години насам са протесттите на младите и кадърни хора?

Твърденията за провокаторите не си струва да се опровергават. Ако обективно гледаме на протеста в него има няколко основни политически и социални групи. Най-важното за този протест е, че се е появило едно поколение между 18 и 30 години, които по-рано не бяха активни включително и на избори. Сега те са се заявили много ясно, стоят с лицата си, с познанията си, с биографиите си. Не протестират ананонимно. Ключовото за един провокатор е или да бъде анонимен на протестите или да причинява определени кризистни ситуации. Точно обротното – на тези протести има една кохорта млади хора, много от които са се завърнали в България и не са много щастливи от това, което заварват тук. Вероятно имат своето основание за това. Освен тях има и още някои привърженици на политически групи, които по една или друга причина останаха непредставени в последния парламент.

Кои са те?

Едни от тях са група, която се наричаше „старата градска десница“. Не говорим само за Христо Иванов и ДСБ. Говорим за една голяма общност от хора, които не разпознават себе си нито в ГЕРБ, нито в ДПС, нито БСП, нито в Патриотите. И те се виждат много ясно, протестират предимно пред Съдебната палата, след което се присъединяват към останалите. Вечерта финишират на „Орлов град“, както се нарича сега. Има много стари и много добре познати лица още от протестите през 90-те години. Такъв е Евгений Дайнов. Присъстват и хора, които се утвърдиха по време на протестите през 2013-та година поради причината, че през 90-те са били твърде млади. Еднин от тях са Манол Гришев, Кирил Чуканов и много други. Градската десница много лесно се познава в голямото тяло на протеста, защото не иска да бъде размесвана и объркана със следващата група – гравитиращите около президентството. Тук са „Отровното трио“, Мая Манолова, Румен Петков. Това са леви лидери, които по-рано под егидата на  формацията „АБВ“, която е формацията на бившия президент Първанов, също останаха извън парламента. Много широк спектър на парламентарно непредставени политически сили са в съюз с едно ново парламентарно непредставено поколение. И разбира се, в това поколение могат да се видят различни възгледи. Има една група млади хора, които систематично развиват едно антикапиталистично послание. Други протестиращи имат послание за правовия ред. Трети развиват тезата, че трябва да се даде представителсво на хора, които са се образовали в чужбина и имат самочувствието на европейски граждани. Те искат България да бъде не само член на ЕС, а една истинска европейска държава. Протестът става твърде пъстър, което може да се разглежда като дефект, но от друга страна може да бъде позитив за самия протест. Колкото по-пъстър, топлкова по-разнообразна и широка обществена подкрепа може да привлече протеста, но не може да бъде много силно политически фокусиран.

Има ли шанс за алтернатива на досегашното управление в следващото правителство?

При всички положения, без значение дали изборите ще бъдат предсрочни или редовни, следващият парламент ще изглежда различно. Ще има един отслабен ГЕРБ, допълнително отслабено БСП, едно запазило влиянието си ДПС и широк кръг нови формации, за които към днешния момент е много трудно да се каже дали ще преминат бариерата от 4 %. Засега това изглежа сигурно само за Христо Иванов и Слави Трифонов. Не е е изключен един пропрезидентски проект, които да включва всички по-рано посочени лидери. Възможен е и нов формат на патриоти. Със сигурност голяма част от гражданския протест се очаква да получи политическо представителство.

Facebook Comments Box

Мария Димитрова

Мария Димитрова е млад журналист, започнал кариерата си в Канал 7. Студент 3-та година на обучение в Софийски университет, журналистика.

OЩЕ НОВИНИ

error: Не може да копирате текста!