
Протеста от първо лице, една протестираща от народа на България
автор: Надежда Димова
Вчера, 14.05.2020г., имаше протест в София, официално обявен от политическа партия, но състоял се от хора, от цялата страна които са извън редиците на тази партия. Аз бях там, бях с моя народ, суверена. Обединението направи чудо днес. Гнева на хората, пропътували стотици километри до София изригна. Това е онзи народ, на който му писна да слуша обещания само по време на избори. Вчера протестираха безработните, болните, младите и старите българи, не нечия фенска маса, а суверена. Помните, какво е суверен, нали??? Закъснял, непростимо дори, но народа ни се осъзнава, че ако не излезе навън и не се бори за живота си, тази власт ще си остане диктатура и ще продължи да се гаври с нас. Вчера аз видях отчаяние, млади и стари казваха, че сегашното положение е равно на тирания. Когато народа ти бедства, едва се изхранва, ти да не чуваш и виждаш е цинизъм. Свидетели сме на зверска наглост сред управляващите. Хората не ги искат, но за тях това не е от значение, морал няма, скрупули също. Когато хората озвереят от глад, безработица и болести, поради нехайството на управниците си, тогава те просто нямат нищо за губене и ще ги пометат. Никоя власт не е вечна. Положението е нетърпимо. Страната ни е разграбена, семействата се разделят, за да оцелеят, чужди страни се възползват от нашите човешки и природни ресурси. Държавата поведе война срещу собствения си народ. Същия този народ, заради когото я има тази държава. Глада е по-страшен от тока. Затънали в кредити, без поминък, останали без близките си, какво им остава на хората??? Гнева, а гнева на честния човек е стоманен юмрук и не прощава. Никой не е по-голям от народа, той издига и той сваля правителства по целия свят. Ако положението тук беше в друга страна, отдавна всички да са подали оставки и да се разследват, но тук е България. Тук политиците са се самозабравили и хората от народа ще ги свалят от пиедестала, на който са се издигнали. Няма, какво повече да губим, освен единия живот, ама пък и то това живот ли е? Имаме права по Конституция, но тя се погазва най-безцеремонно. За обикновеенните хора закони има, за богатите и управниците, няма. Всяка власт, която воюва срещу народа си, рано или късно си плаща дълга. Баба Ванга е казала „Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!…