![Антология с избрани произведения на Биньо Иванов ще бъде представена в „Алма Алтер“](https://kanal7.bg/wp-content/uploads/2023/03/332726792_174337058718434_9182337399009377844_n-850x560.jpg)
Антология с избрани произведения на Биньо Иванов ще бъде представена в „Алма Алтер“
Антология „Зрящият е хляб“ с избрани произведения на Биньо Иванов (1939-1998) ще бъде представена в „Алма Алтер“. Събитието ще се състои на 19 март с участието на съставителката Яна Букова, съобщават организаторите от издателство „Аквариус“ и Културният център към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. По думите им, „Зрящият е хляб“ е третата книга от поредицата „Поет за поета”, в която съвременни поети представят автори от предишно поколение през своя поглед и подбор. Модератор на дискусията в „Алма Алтер“ ще е Кирил Василев. Беседата ще се фокусира върху развитието на поетичния метод на Биньо Иванов във времето, върху отличителните черти на неговата поетична оптика и ключови похвати в изграждането на стиховете му. Събитието се осъществява подкрепата на програма „Творчески стипендии“ към национален фонд „Култура“. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерството на културата. Биньо Иванов е роден на 16 януари 1939 г. в с. Бараково, община Кочериново. Завършва ВИИ в София (1965). Работи в промишлено предприятие в Кюстендил и в местния литературен печат. Първите му публикации са от 1958-59 г. („Родна реч“), в периода 1961-64 публикува епиграми в „Народна младеж“. След 1967 г. публикува стихотворения в „Пулс“ и „Литературен фронт“. В началото на 80-те участва в радиопредавания на „Свободна Европа“ и „Дойче веле“. Първата му поетична книга „До другата трева“, излиза през 1973 г. Следват „Над полето, сред небето“ (1979), „Навярно вечно“ (1980), „Природи“ (1985), „Стихотворения“ (1989, 2004), „Пътешествието на бабините очила“ (детски стихотворения, 1989), „Си искам живота“ (1993), „Часът на участта“ (1998). След смъртта си на 16 април 1998 година, Биньо Иванов е удостоен посмъртно със Специалната награда на Сдружението на българските писатели. / ГН