![България е единствената държава в ЕС, която регламентира два вида доживотен затвор, каза проф. Пламен Панайотов](https://kanal7.bg/wp-content/uploads/2023/03/TSV_5102-850x560.jpg)
България е единствената държава в ЕС, която регламентира два вида доживотен затвор, каза проф. Пламен Панайотов
Ние сме единствената държава сред държавите членки на ЕС, които регламентираме два вида доживотен затвор, а наред с него и лишаване от свобода, което в някои хипотези се предвижда да бъде налагано до 30 години, което на практика означава и трети вид доживотен затвор. Това каза Проф. Пламен Панайотов, професор по наказателно право и два мандата ръководител в Катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ по време на представянето на новия брой на Юридически барометър. Специален акцент в броя са измененията в наказателното право. Имаме неефективно използване на наказанията, свързани с лишаване от свобода. Пробацията се посочва като алтернатива на лишаването от свобода, към която на практика не се прибягва често, констатира проф. Панайотов. Той открои основните слабости на действащата наказателна политика, сред които са: свръхкриминализация в противоречие с принципа, че наказателното право следва да бъде използвано като последно средство и то в случаи, че всички други средства, са доказано неефективни, необосновано утежняване на наказателната репресия чрез предвидените по вид и размер наказания, предвидените наказания продължават да не са съответни на престъпленията, констатира проф. Панайотов. Той открои още като слабост и формалното въвеждане на задължителните за България стандарти в наказателноправната ни система. Глобата се дефинира в размер, несъответстваща на характера на обществена опасност за убийство, добави той. В изследването на Юридическия барометър се отбелязва, че Наказателният кодекс и Наказателно-процеусалният кодекс са подложени на интензивни законодателни изменения, особено през последните години. От екипа на изданието изтъкват, че към средствата на наказателната репресия се прибягва със смущаваща лекота, много често за решаване на конкретни казуси, като отговор на обществено недоволство или като опит да се преодолее безсилието на административния контрол. Посочва се, че действащият Наказателно-процесуален кодекс НПК, приет през 2005 г., е изменян и допълван 58 пъти за 18 години на действие или средно по 3,2 пъти годишно. Първият НК, приет през 1951 г., има 12 изменения за 17 години действие, или средно по 0,7 изменения годишно. Действащият НК от 1968 г. е изменян общо 117 пъти за 55 години или средно по 2,1 пъти годишно. Между 1968 г. и 1998 г. (за 30 години) измененията и допълненията са 36 (средно 1,2 годишно), а от 1999 г. досега (за 24 години) – те вече са 81 (средно 3,4 годишно). Първият НПК от 1952 г. е изменян и допълван само 9 пъти за 22 години на действие или средно 0,4 годишно. НПК от 1974 г. има 28 изменения и допълнения за 31 години на действие или по-малко от един път годишно. В изследването се посочва, че от 1998 г. са приети две стратегии за противодействие на престъпността и три концепции за наказателна политика– във всички тях се съдържат идеи, които могат да залегнат в основата на една модерна наказателна политика, но декларираното в тях намерение не намира проявление и дори рязко контрастира с това, което се случва на практика (постоянно ожесточаване на наказателната репресия). Част от мерките (напр. въвеждане на обжалване пред съд на отказите на прокуратурата да образува наказателно производство) датират от края на 90-те години на миналия век, а и до днес се поставят периодично на дискусия, а отношението към тях остава нееднозначно. В същото време обществото продължава да живее с усещане за дефицит на справедливост, се посочва още в изследването. Един от основните въпроси, който бе обсъден по време на дискусията, е преодоляването на дублирането на състави на престъпления с наказателна или административна отговорност. По-ефективното използване на глобите също бе обсъдено по време на форума.