![Видин и Шумен пазят жив спомена за унгарския национален герой-революционер Лайош Кошут](https://kanal7.bg/wp-content/uploads/2023/03/DSC_9523-850x560.jpg)
Видин и Шумен пазят жив спомена за унгарския национален герой-революционер Лайош Кошут
Видин и Шумен пазят жив спомена за унгарския национален герой-революционер Лайош Кошут вече 175 години. Запазена в автентичния й вид е възрожденската къща, в която през август 1849 година намира подслон и живее Лайош Кошут и десетките унгарски революционери-емигранти. Всяка година на 15 март, когато Унгария отбелязва Националния си празник, пред къщата с паметна плоча и барелеф на Лайош Кошут във Видин има тържество и представители на унгарското посолство в България и поколенията отдават почит към паметта на революционера. След разгрома на унгарската революция през 1849 г. Лайош Кошут емигрира заедно с около 6000 свои сподвижници в днешните български земи. Той пристига в пределите на Османската империя и заедно с останалите революционери – емигранти се установяват първо във Видин, където пребивават три месеца през периода август-ноември 1849 година. Сред емигрантите има много студенти, интелектуалци – музиканти, поети, писатели, художници. За преживяното в България, във Видин и Шумен, унгарските революционери са водили записки и дневници, които преди години бяха публикувани в книгата „От Карпатите до Балкана – дневници и мемоари от България на унгарската емиграция (1848 -1850). Унгарската революция от 1848 години завършва с неуспех и погром. През август 1849 г. „Пролетта на народите“, както е известна революцията, е потушена и единствената държава, готова да приеме бежанците-революционери, които са от немски, италиански, полски и унгарски произход, е Османската империя, в пределите на която е и България, разкриват историците. Така около 5500- 6000 емигрантите намират убежище в България, конкретно във Видин и Шумен, пише в мемоарната книга. Тревожен е животът им във Видин. Двете империи – Австро-Унгарската и Руската, предявяват претенции към поданиците си сред революционерите. Едните си искат немците и унгарците, а Руската империя си иска поляците. От това се възползват османците, които не знаейки каква ще е волята на Султана по отношение на емигрантите, предлагат сделка. Който от бежанците приеме исляма – те ще го защитават и той ще стане поданик на Османската империя. Стига се до това значителен брой поляци и унгарци във Видин да приемат исляма, за да си гарантират живота. Сред тях е и полският генерал Юзеф Бем, който приема исляма, а е известен с това, че цял живот е воювал с руснаците. На какво научиха българите унгарските емигранти? Отговорите на този въпрос намираме в техните мемоари, които свидетелстват за живота им през далечната 1849 г. в България. Научиха ни на театър, хигиена и музика. Не случайно през престоя си във Видин те създават своя трупа и правят репетиции, за да изнесат първата театрална постановка, в помощ на гладуващите войници. Но времето не им стига, идва новината, че ги прехвърлят във вътрешността на страната – в Шумен. И те изнасят в дунавския град само кратко представление с литературна програма – рецитират се стихове. Това е и първото представление от европейски тип, което виждат видинчани в далечната 1849 година. Рециталът предизвиква шок сред публиката, която не е виждала подобно нещо. Сред стихотворенията, които са рецитирани, е едно на Шандор Петьофи, който е сред загиналите революционери в кървавото потушаване на унгарската революция. Около 3000 унгарци се връщат в родината си, а най-големите бунтари и непокорници сред бежанците – около 1 500 човека отпътуват към Шумен. Те придружават в Шумен водача си – легендарният Лайош Кошут. Там те престояват близо година. Живеят в самия град Шумен, докато във Видин, те са на бивак, извън пределите на града. В Шумен създават свой живот и порядки. Това изненадва всички – унгарците се къпят – дори и през зимата. Къпели се в две водопадчета край Шумен, които и до днес са известни като Големия и Малкия унгарец. Унгарските емигранти научават българите и турците да правят истински колбаси и бира. Пивоварната в Шумен е тяхно дело, с което градът се гордее и до днес. Най-пикантно е тяхното участие в културния живот на българите по онова време. При престоя си в нашата страна те работят като учители, изнасят сказки и представления, образоват местното население. Видин остава завинаги в унгарската история, защото от дунавския град Лайош Кошут пише т.н. „Кърваво писмо“, в което прави анализ на неуспеха на Унгарската революция от 1848/1849 г. В далечната 1849 г. Лайош Кошут е настанен в една от най-престижните за времето си възрожденски къщи, която е запазена и до днес в автентичния си вид, разказва за БТА историкът Фионера Филипова. Тя се намира до площад „Ташкюприя“ в дунавския град и е една от най-старите сгради във Видин. За времето си тя е била една от най-хубавите къщи, в нея е живял български чорбаджия. Обявена за паметник на културата от октомври 1975 г., днес къщата е собственост на 92 годишната баба Сашка Борисова. Пред репортер на БТА тя споделя, че нейния прадядо Янаки Шекерджийски я купил от турците. От разказите на своя баща и на леля си знае, че материалите за строителството на къщата са докарани от Румъния. Историците са категорични, че къщата е строена от турци около 1840 година за жилищно-стопанска сграда. След освобождението на България е закупена от Янаки Шекерджийски, който в мазето устройва фабрика за бонбони, допълва Филипова. Фасадата на къщата е с подчертана еркерна възрожденска архитектура и богато украсени интериорни тавани. Къщата е с уникални тавани във всяка стая – от дърво и хоросан. Една от вътрешните стаи има стълбище, което води до долния етаж, украсено с масивен дървен парапет. И нито дървото е пострадало от времето, нито рисунките са избледнели. Само в една от стаите таванът не е дървен, но си има причина – шрапнел унищожава покрива на част от къщата по време на Втората световна война. Днес 92-годишната баба Сашка е заключила къщата, защото е болна и живее при внучката си в столицата. Дала е ключа на къщата на представители на община Видин, за да се спази традицията и да се отдаде почит пред унгарските герои-революционери, пред героя Лайош Кошут. Тази година представителите на Унгарския културен институт и на Унгарското посолство в България ще поднесат цветя пред паметната плоча на героя на 17 март, казаха за БТА от Община Видин. Преди години Сашка Борисова обявява възрожденската къща за продан, за да се съхрани един национален и европейски паметник на архитектурата, който е ценен както за българското самосъзнание, така и за унгарците. Цената, която тя иска за къщата не е голяма, няколко десетки хиляди лева. Но Видинска община категорично отказва да търси начин за закупуване и съхраняване на този паметник. Баба Сашка сподели с тъга, че вече й е много трудно сама да я поддържа. Мечтата и е къщата да се запази и да стане музей. За да не се допусне един паметник и една памет да се загуби.