![В деня на годишнината от спасяването на българските евреи си спомняме за забравения спасител](https://kanal7.bg/wp-content/uploads/2023/03/image-409x560.jpg)
В деня на годишнината от спасяването на българските евреи си спомняме за забравения спасител
Днес, когато отбелязваме 80 години от спасяването на българските евреи, в изложбената зала на Художествена галерия „Вълчо Вълчев“ – Белоградчик, беше открита изложбата „За правда и човечност. Видински митрополит Неофит“. Изложбата се организира от Видинската света митрополия, Централния държавен архив и Държавен архив – Видин, със съдействието на община Белоградчик, и е посветена на личността на Видинския митрополит Неофит, каза за БТА Росен Младенов, зам.-кмет на община Белоградчик. Видинският митрополит Неофит, като наместник-председател на Светия Синод от 1930 до 1944 г., играе важна роля за спасяването на българските евреи. За тази своя дейност през 2017 г. видният видински и всебългарски духовник дядо Неофит е отличен посмъртно с почетния знак на Организацията на евреите в България „Шалом”. Неофит Видински (светско име Никола Митев Караабов) е висш духовник, видински митрополит (от 1914 до 1971 г.) виден благотворител. Роден е на 17 юли 1868 г. в град Гълъбово (с. Кум Дуванджии), Старозагорско. Неофит Видински е избран за митрополит на Видин на 12 октомври 1914 г., като ръководи епархията 57 години, до смъртта си. Умира на 26 февруари 1971 г. във Видин на 103 годишна възраст. На 10 март отбелязваме Деня на спасяването на българските евреи и почитаме паметта на жертвите на Холокоста. В спасяването на българските евреи участва цялата българска общественост, начело с Българската православна църква, народни представители (опозиционни и правителствени), обединени от Димитър Пешев, подпредседател на Народното събрание. В подкрепа на евреите се намесва активно Светият синод на Българската православна църква, начело с неговия наместник-председател видинския владика Неофит, разказва в своите спомени видинчанинът Здравко Даскалов, отпечатани в издадения през 2003 г. алманах „Видински митрополит Неофит“. Той пише в своите спомени, че категорична подкрепа на позицията на митрополит Неофит в защита на българските евреи дават владиците – Пловдивски Кирил, Търновски Климент и Софийски Стефан. „Неточно се твърди, че основен инициатор сред българските владици за спасяване на евреите е Софийският владика Стефан и че благодарение на неговата намеса това станало“ пише Здравко Даскалов. Софийският владика Стефан по това време е в крайно обтегнати отношения с цар Борис и не е допускан в двореца заради подчертаното му англофилство и за участие в акция на Английската легация в София. Особено близък до двореца и с изключителен авторитет и влияние е бил митрополит Неофит. На него царят не могъл да отказва нищо. Именно той е инициаторът и основен двигател от страна на Църквата в борбата за спасяване на българските евреите“, пише Даскалов. „Понеже някои владици, под натиск на Министерството на вътрешните работи, се колебаели каква позиция да заемат, за по-голяма тежест дядо Неофит провежда специално заседание на Светия синод, но тайно, не в София, а в Черепишкия манастир, за да не може властта да им повлияе. То протича продължително и много бурно. Дядо Неофит държал решението в полза на евреите да се вземе единодушно. Накрая то се взима.“ Митрополит Неофит се задължава да се яви пред царя, да му поднесе решението на Синода и да настоява той да откаже на Германия да ѝ предаде българските евреи, дори ако се налага, царят да се яви лично пред Хитлер и да съобщи за решението, продължава разказа си Даскалов. Синодалните старци решават, ако дядо Неофит не успее да убеди царя, да го посети повторно, но придружен от Търновский митрополит Климент. Същата делегация да посети още председателя на Народното събрание Христо Калфов, министър-председателя Богдан Филов и министъра на вътрешните работи Петър Габровски. Доказателство за това решение и за всичко, което е последвало, пише Здравко Даскалов, е запазеният протокол от заседанието на Светия синод, личният дневник на дядо Неофит и трудът, написан от патриарх Кирил през 1954 г. Още на следващия ден, след вземането на решението от Синода, цар Борис е посетен от наместник-председателя на Българската православна църква Неофит, придружен от владиците Кирил и Климент. Те му връчват синодалното решение и провеждат двучасов разговор. Царят по време на разговорите проявява известно колебание. Накрая дядо Неофит му казал, че няма да си тръгнат, докато не им обещае, че няма да позволи да се предадат българските евреи на германците, което царят и направил, четем в спомените на Даскалов. За по-голяма сигурност, на следващия ден дядо Неофит наново с останалите владици втори път посетили двореца, доубеждавайки царя да застане твърдо на страната на спасяването на евреите в страната. След двореца тримата владици посетили председателя на Народното събрание Калфов, министър-председателя проф. Филов и министъра на вътрешните работи Габровски. Така не само цялата българска общественост, но и най-висшите държавни институции били вдигнати в спасяване на евреите. При този широк обществен натиск цар Борис енергично се застъпва пред Хитлер да не му предава българските евреи. Един от привидните мотиви бил те да бъдат използвани за построяване на шосета и други благоустройствени строежи в страната. Хитлер отстъпил, защото бил уведомен от Бекерле, че цялата българска общественост, начело с Българската православна църква, настоява за това“, пише в спомените си Здравко Даскалов. Във фонда на видинския Държавен архив се съхраняват много ценни авторски издания на митрополит Неофит. Копия на протоколи и кореспонденция на Св. Синод, свързани с ролята на митрополит Неофит за спасяването на българските евреи се съхраняват и в Централния държавен архив – София, разказа за БТА Светлана Кръстева, началник на видинския Държавен архив. Сред тях са и протоколи от заседания на намаления състав на Св. Синод на Българската православна църква, на които са обсъждани законопроектът за изменение и допълнение на Закона за защита на нацията, решения за противопоставяне на изселването на евреите и защита на човешките им права през периода 1940 – 1943 г. С тези документи е подредена днес изложба в Белоградчик, която разказва в снимки и архиви за живота и делото на видинския митрополит Неофит. Сериозно място в изложба е отделено на приноса на митрополит Неофит за спасяването на българските евреи. В мрачните години на Холокоста в християнска Европа има отделни свещеници – и католици, и православни, които, водени от личния си морал, спасяват евреи, допълва видинският историк Фионера Филипова. Но няма такава църква като Българската православна църква, която превръща еврейския въпрос в своя основна политика на защита на гонените и онеправданите, е категорична тя, която години наред изследва историята на евреите, живели на територията на Видинско. Филипова е категорична, че за това, което е направил дядо Неофит за спасяването на българските евреи бъдещите поколения трябва да помнят, да знаят, да се вдъхновяват от живота, служението и мъжеството на този велик архиерей, този достоен гражданин на Видин. Видинските евреи имат свой Паметник на благодарността, където почитат всеки 10 март паметта на жертвите на Холокоста и свеждат глава пред своите спасители – българите. По традиция и днес видинските евреи ще поднесат цветя на Паметника на благодарността, намиращ се до Стамбол капия, каза за БТА Стрея Пунчева, представител на видинската организация „Шалом“. Паметникът на благодарността във Видин е издигнат през 1998 година от видински евреи, които са се изселили след 1948 година в Израел. Той е издигнат по инициатива на Сами Басан, в знак на признателност за спасяването им и помощта, която им е оказана във Видин, в България, разказа Пунчева. На обелиска е изписано „Ние никога няма да забравим. През 1943 година 49 000 евреи са били заплашени от физическо унищожение, но са били спасени от българския народ. Той се е противопоставил на искането на германците за депортация към лагерите на смъртта. Този паметник е нашето признание за направеното добро“. Пунчева допълва, че във Видин е имал голяма еврейска общност. В стария квартал „Калето” евреите са живеели редом с българите и мюсюлманите. Днес още могат да се видят части от запазените техни къщи, магазини и работилници. В този квартал се намира и Синагогата, която днес се реставрира, за да се превърне в културен център на името на родения във Видин световно известен художник Жул Паскин. Историята на Видин е тясно свързана с историята на еврейската общност, която живее от векове в града. Видин дължи до голяма степен във времето търговската си мощ, развитието на икономика и култура, на еврейското си население. Богати фамилии пишат историята на града, оставяйки огромни дарения, талантливи творци и предприемачи отнасят по света наследството на видинския си произход. Сред тях са известният художник Жул Паскин и Робърт Лин, един от тримата основатели на логистичната компания DHL. Евреите и българите във Видин векове наред живеят заедно и през 40-те години спуснатите от правителството закони не успяват да прекъснат близките им връзки. След приемането на Закон за защита на нацията (ЗЗН) през 1941 г. българските евреи постепенно са изключвани от стопанския, културен и административен живот на България. След изселването им от София във Видин идват над 1400 евреи, а близо 300 са преместените в дунавския град от други градове. Броят на изселените във Видин достига 2500, а налаганите ограничения обричат евреите на полугладно съществуване. Храната е само с купони, евреите имат право да излизат само в определени часове. Видинчани не ги оставят – пазаруват, носят им храна и ги подкрепят. Имущество и предприятия на евреи от цяла България са конфискувани и продавани на търг, ограничени са възможностите им да работят, разказа Стрея Пунчева, цитирайки написаното от Румен Аврамов в книгата му „Спасение и падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940-1944 г.“. Видинчани имат огромна роля за спасяването на българските евреи. През 1940 г. Видинският митрополит Неофит написва изложение срещу ЗЗН. През 1943 г., когато започва подготовката за депортация, Неофит и духовниците от Синода отново пишат протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов и до цар Борис III. В него те настояват българското правителство да прояви човечност към еврейското население. Отделно от това група видинчани, начело с адвокатите Кръстьо Ножаров, Иван Чонос и Вълчо Даскалов (баща на Здравко Даскалов), публично се обявяват против ЗЗН и призовават за защита на евреите. В спомените на видинчани като големи защитници на евреите са останали д-р Бърни Бончев, бивш кмет на Видин, Кръстьо Ножаров, Атанас Минков (брат на офицера Кирил Минков), Димитър Станишев, Димитър Чомонев, д-р Симов, полк. Рашко Бораджиев, Ангел Ангелов, Тодор Ангелов и десетки други. В Държавния архив-Видин са запазени писмата, протестните им ноти и документи, показващи голямата ангажираност на видинчани за спасението на българските евреи, допълва Стрея Пунчева. Днес, когато свеждаме глави пред Паметника на благодарността, издигнат от видинските евреи в знак на признателност към българите, към видинчаните за спасението си, не трябва да забравяме примера, който са ни оставили нашите предци, каза Стрея Пунчева. Защото, ако не бяха хилядите обикновени българи, духовници, общественици и политици, за българските евреи нямаше да има спасение, добави тя. Българската телеграфна агенция (БТА) в партньорство с Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф“ си поставя задачата с поредица от материали да припомни събитията от миналото и участниците в тях, и да представи значението на спасението и спасителите. България е спасила близо 50 хиляди живота. Според официалните данни на интернет страницата на Изследователския център на Световния център за възпоменание на Холокоста Яд Вашем, в таблицата срещу името на България е записано, че в страната е имало 50 хиляди евреи преди Втората световна война и нула жертви. Единствената държава в таблицата със записани нула жертви е България.