Децата ми носят огромна радост и правят всеки мой ден празник, казва Наталия Халачева от Разград

Децата ми носят огромна радост и правят всеки мой ден празник, каза за Българската телеграфна агенция (БТА) Наталия Халачева. Повод за интервюто е съвместната инициатива на Фондация „Искам бебе“ и БТА „Бебе навреме“. Халачева е съосновател и председател на спортния клуб по баскетбол „Вълци-Разград”, специалист “Обучение и развитие” в Основно училище „Васил Левски” и, не на последно място, е майка на пълен работен ден, тъй като в момента е по майчинство с втората си дъщеря. Тя сподели, че чувството да е майка на две деца е неописуемо. Наталия смята, че майчинството не я е променило, а по-скоро е осмислило живота й. Посланието й към всички жени и майки е да вярват в себе си, да мислят позитивно и да не се страхуват да влязат в няколко роли едновременно. Наталия Халачева определя себе си „най-вече като активист за правата и добруването на децата“. Тя казва, че е на 30, когато преосмисля приоритетите и целите си. Така, през последните пет години допринася с каквото може за по-доброто образование, шанс и реализация на младите хора и казва, че е още по-щастлива да прави това в родния й Разград. Накратко, съосновател и председател е на спортния клуб по баскетбол „Вълци-Разград”, който по думите са създали с цел да осигури възможност на децата да спортуват и живеят активно, да разширяват мирогледа си, да формират ключови компетентности и меки умения. Наред с това тя работи и като специалист „Обучение и развитие” в Основно училище „Васил Левски” – моето първо и любимо училище, в което с амбициозен екип от опитни експерти реализираме разнообразни образователни проекти, допринасящи за успеха на всяко дете. Да бъдеш майка на две деца Чувството е неописуемо, казва Халачева за усещането да е майка на две деца. Тя добавя, че й е достатъчна по една тяхна усмивка, за да стане денят й слънчев, смислен и хубав. Справя се с безценната помощ на двете баби, за което ще им бъде вечно благодарна. Разбира се, има много напрегнати моменти, често времето не стига за всичко, но битовизмите са нещо толкова преходно и незначително, че няма смисъл да се вглеждаме в тях, защото отнемат фокуса от по-важното, казва майката. Наталия Халачева ражда първото си дете в края на 2019 година, а след три месеца се потопихме в изолацията на пандемията. Вероятно ще прозвучи странно, казва тя, но се радвам, че тези две събития съвпаднаха, защото имахме уникалния шанс да прекараме повече време с дъщеря ни вкъщи. В противен случай и аз, и най-вече баща й щяхме да пропуснем много съкровени моменти и “първи пъти”. В един момент целият ми свят “влезе” в лаптопа ми и имах възможност да съм едновременно с детето и да работя, което беше важно за мен, обяснява тя. Поетапно започва да помага в баскетболния клуб, който в онзи момент по думите й е с много ограничена дейност заради противоепидемичните мерки. Включва се дистанционно и в училищните срещи, помага на колегите си в адаптирането към онлайн обучението, обучавах се и оглежда хилядите нови възможности и инструменти за преподаване и учене. От тази гледна точка завръщането ми стана плавно и в условията на новия свят, а сега, след второто ми раждане мога да кажа, че почти не съм се откъсвала от работа, благодарение на уникалната комбинация от възможностите на технологиите и на бабите, разбира се, казва Халачева. Успешната кариера и децата На въпрос как се отразява успешната кариера на децата майката заявява, че не би казала, че гради кариера, „а още повече да я дефинирам като успешна“. Този период за мен мина между 20-ата и 30-ата ми година, когато работех в голяма рекламна компания в София и се изкачвах стъпка по стъпка в йерархията, продължава Халачева. В последните няколко години, след като затваря тази страница, по интуиция се заема с предизвикателство, което смята за смислено и оттогава казва, че просто дава всичко от себе си: „за да допринеса за идея, много по-голяма от мен и в представите ми жизненоважна за подобряване на света, в който живеем“. По думите й нейната тригодишна дъщеря вече знае защо е важно човек да учи, работи, има мечти и цели. Освен, че е талисман на баскетболния клуб и се учи на любов към спорта, тя от малка участва с майка си в конферентни връзки и екипни срещи и задава много въпроси какво и защо се прави. „Малката ми дъщеря е едва на шест месеца, но и тя вече е деен участник в срещите и неслучайно любимо занимание за нея е да слуша телефонните ми разговори, обяснява Халачева. Като цяло за мен е важно момичетата да растат с идеята за активния начин на живот, за прекия и преносен смисъл на движението напред и нагоре, амбицията, мечтите.“ Женска работа и мъжка работа Наталия Халачева е категорична за ролите на майката и бащата в семейството: „Влиянието на бащата в живота на децата е огромно – потвърждавам го всеки път, когато виждам обожанието в очите на момичетата, радостта от игрите с баща им, казва тя. Щуротиите, които правят заедно, няма как да се случат по същия забавен начин с мен“. От опита й до момента тя смята, че напълно се оправдават изследванията, които сочат, че децата получават особена увереност в собствените сили и възможности именно от интеракцията с бащите. И това е безценно, казва тя като добавя веднага, че „в общи линии за всичко останало на линия е майката. И това не е роля. И не е защото бащите не биха се справили с ежедневните задачи. Просто майките имат привилегията да държат цялата информация, за да вземат решения, да управляват целия поток от събития в бързо променящото се ежедневие на децата, най-вече да преценяват и следят всички детайли, графици за прегледи, режими на хранене, сън и т.н.“ Според Халачева в света днес няма място за етикети, по-скоро е много индивидуално кой от двамата на какъв етап e и в каква роля може да влезе. При някои двойки се случва така, че в един или друг момент водещата роля е отредена на бащата и Наталия смята, че това е супер. Просто единият от двамата трябва да има поглед върху “голямата картина”, за да се вземат най-добрите решения. Като пример в съзнанието й изниква бившият вече премиер на Нова Зеландия Джасинда Ардърн, която стана майка, докато управлява страната в условията на пандемия и други кризи. „Смятам, че през целия път тя беше страхотен и вдъхновяващ пример за жените по света, че с безценната подкрепа от партньора си можеш да влезеш в традиционно мъжка роля, докато изживяваш най-естествената женска такава. Овластяването на жените и изграждането на увереност в момичетата, че могат да бъдат всичко, за което мечтаят, са съществени в днешния свят“, казва Халачева. Няма време За трудната задача да балансираш между това да си добра домакиня, майка, професионалист, съпруга и най-вече жена тя смята, че „времето никога не стига – това е истината“. По думите й това е причината да се опитва да прилага изпитания метод за приоритизиране на задачите. „Преценявайки кое е спешно, кое е важно, кое е и двете, определям и дневния ред. На първо място, разбира се, са децата и техните нужди. Случва се приоритетите бързо да се променят. Както споменах, имам и безценни помощници, така че мисля за най-неотложното и ако остане време – за всичко останало.“ С раждането на втората дъщеря тя преоткрива и практиката на ранното ставане и активната работа между 4:00 и 7:00 ч. сутринта. Това според Халачева е най-доброто време за фокусирана работа. Към днешна дата тя определено не може да си представи живота си без работата и проектите, свързани с децата, спорта и образованието. Те я вдъхновяват и карат да върви напред, да разширява хоризонта си, да се чувства полезна. Казва, че уважава дълбоко всички жени, които са посветили изцяло времето си на семейството и домакинството и смята, че всеки родител може да даде най-добрия личен пример на децата си как да бъдат стойностни и пълноценни личности чрез собственото си амплоа, без значение какво е то. Ако трябва да избере между подредената къща или усмихнатия дом, майката казва, че при всички случаи за нея най-ценно е да прекарва качествено време с децата и да създават спокойна и щастлива атмосфера. Тя добавя, че къщата с две деца почти никога не може да е подредена. Халачева не мисли, че майчинството я е променило, но казва, че по-скоро е осмислило живота и й е донесло огромно щастие:„Всеки ден има повод да се смея от сърце, десетки пъти на ден чувам “обичам те”, последвано от силни прегръдки и това си е чисто щастие. Старая се да отвръщам със същото и за нищо на света да не изпускам тези моменти.“ Уроците Според Халачева децата носят целия оптимизъм на бъдещето. Тя е убедена, че те са единственият шанс да подобрим средата, в която живеем, затова иска да научи собствените си деца да бъдат толерантни към всички хора и отворени към света с неговите безкрайни възможности. Мечтата й е децата да се превърнат в реален приоритет за всички ни – на индивидуално ниво, на институционално ниво, всеки от нас да преосмисли какво даваме на децата, какви условия създаваме, за да растат здрави, силни и уверени личности. Не ви ли се струва логично да даваме най-доброто за децата – да се хранят с най-добрата храна, да имат най-добрата болница, да учат в най-модерно оборудваните училища, водени от най-добрите учители, пита Халачева и заявява, че това е нейната мечта.