Дигитална изложба на тема „От историята на парламентарните избори в България… Кюстендил, Дупница и селата“ представи архивът в Кюстендил

Дигитална изложба на тема „От историята на парламентарните избори в България… Кюстендил, Дупница и селата“ представи архивът в Кюстендил по повод 60-годишнината от създаването си. Изложбата показва каква е била организацията на изборите за Народно събрание преди повече от 100 години, как са гласували българите и какво са им обещавали кандидат-депутатите. Началото на парламентарния живот в България е поставено още през 1879 г. със свикването на Учредителното събрание във Велико Търново. Народните представители, които изработват Търновската конституция, определят Българското княжество като „монархия наследствена и конституционна, с народно представителство“, а Народното събрание делят на Велико и обикновено. Тогава изборите за Народно събрание са насрочвани с княжески указ, публикуван в „Държавен вестник“, един месец преди деня на вота, като този ден е определен да бъде неделя. Първите парламентарни избори в Българското княжество са проведени на 30 септември и 7 октомври 1879 г., при стриктно спазване на Търновската конституция, като Народното събрание се сформира непосредствено след тях. Документите, съхранявани в „Държавен архив“ – Кюстендил, разказват още за организацията на изборите и предизборната агитация, провеждана в Кюстендил, Дупница и селата. Сред агитационните материали се открояват призиви: „България със свободни, нахранени и задоволени във всичко граждани. Не забравяйте, че всеки народ кове сам съдбата си и че сега е моментът вие да изковете вашата“. Сред точките в програмите, които предлагат кандидатите са „Намаление на цените на продуктите от първа необходимост“ и „Ефикасни законодателни мерки против картелите“. Според дневника на избирателно бюро в Дупница през 1922 година бюлетините са се разпределяли на купчини, по цвят на кандидатската листа, а резултатите се вписвали в преброителен лист.