Дискусия на тема „Защото нямаме втори Левски на света!“ се състоя в пресклуба на БТА във Велико Търново

Преподаватели, историци, курсанти и студенти се включиха в дискусията на тема „…Защото нямаме втори Левски на света!“ , която се състоя днес в пресклуба на БТА във Велико Търново. Интересът към Васил Левски и неговото дело никога няма да стихне, защото в очите на българите той е национален герой и един от лидерите, очертаващи бъдещото развитие на държавата, каза доц. Светла Атанасова от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Тя уточни, че през последните 10 години в османските архиви работят редица специалисти – историци и османисти. От архивите излизат документи, които хвърлят нова светлина върху спорни моменти около неговото раждане, неговата кончина, изграждането на комитетските организации в страната, дори активността на Търновския революционен комитет, допълни Атанасова. Според проф. Пламен Павлов, председател на Фондация „Васил Левски“, новооткритите документи потвърждават тезите на историците, че Левски е човек на духа, монах, учител, човек с творчески способности – пише поезия, създава мелодии и рисува. Смята се, че именно той е автор на проекта за българския лъв върху печата на Българския таен революционен комитет. Същевременно той е офицер и разсъждава като офицер от 19 век, защото има военно образование, което е получил в двете български легии. За времето си той е политик, защото изгражда политическа организация, в която заема позицията на ярък републиканец и демократ, който казва „Свобода и чиста република“, допълни проф. Павлов. Интересът към Левски се заражда най-вече след Първата световна война, когато след големия духовен срив започват да се търсят опори в миналото, посочи проф. Петко Петков. Тогава всъщност бива осъзнат фактът, че ние сме гузни наследници на неосъществената му идея за освобождение, подчерта историкът. Според него сериозният научен и изследователски интерес след разкриването на последните документи е важен, защото дава конкретика на историческата наука, потвърждавайки или опровергавайки досегашните косвени доказателства, базирани на спомените на съвременниците. Според о.з. полковник Евгени Пенчев от НВУ „Васил Левски“ днес обществото търси упование в Левски, защото той е бил духовно чист, но същевременно си е разбирал от работата. „Лично моето мнение е, че той не е бил човек като нас, защото, ако той беше човек като нас, би трябвало и ние да сме като него, а ако бяхме като него, нямаше да сме на това положение сега“, посочи Пенчев. Историците запознаха курсантите и студентите с последните изследвания, според които е категорично, че рождената дата на Левски е 18 юли, а датата на гибелта му – 18 февруари. Учените се обединиха около тезата, че най-вероятната година на неговото рождение е 1840, според факти, анализирани на базата на османските архиви. В дискусията със свои въпроси и мнения участваха курсант-сержант Михаела Кавалджиева, курсант-старши сержант Стоян Маджаров, курсант-старшина Кристиан Толев и курсант-младши сержант Мартин Попов от НВУ“Васил Левски“, както и студентът от Великотърновския университет Христо Костов. Младите хора се интересуваха от подробностите около залавянето на Левски, има ли скрити и премълчани неща около неговия живот, какви лични вещи и документи се пазят в Търновския музей, какви са били отношенията му с неговите съратници, нужен ли ни е днес втори Левски и как националните идеали, завещани от него, могат да бъдат претворени в съвременно гражданско общество. Видеозапис от дискусията е публикуван тук.