Епидемията – храна за битовата престъпност!
Какви бяха последствията от епидемията ?
Правейки една съпоставка на база данни, пандемията оказва дълбоко въздействие върху социалните процеси в обществото, криминалните прояви зачестиха.
Имахме много нови случай на организираната престъпност, както и криминални пазари.
Престъпниците експлоатираха кризата от COVID- 19 максимално в своя полза.
Оказа се че прогнозите на Европол не само се случиха, а и продължават да се случват дори и във вече в по-обтегнатите мерки и то със замах.
Кризата осигури условия за престъпна дейност, която продължава с всеки изминал ден.
Започна се със спекулирането на цените, за дезинфектанти и маски, в последствие прерасна в грозен рекет с драстично вдигнатите цени на апаратите за вдишване, които и без друго бяха в недостиг.
Цялата ни система се стовари с гръм и трясък върху главите ни, и то в рамките на два, три месеца.
Киберпрестъпност, измами, фалшиви стоки и пари, активизиране на организираната престъпност с наркотични вещества и медикаменти, алкохолизирани шофьори, които пребиват и убиват. Това е само една малка равносметка от изминалите месеци и дни.
Безработицата ли стана причина всичко най- лошо да се отприщи, или това е само оправданието, за престъпните действия?
Обстановката не беше просто епидемична, тя стана пост-апокалиптична, а може би и продължава да е такава, но ние винаги научаваме в последствие.
Случаите на домашно насилие нараснаха с една трета, след въвеждане на извънредното положение,всеки ден се отразяваше в масовата преса нови и нови случай, но от различни области на държавата, както и различни по характер.
Организациите, които управляват горещите линии за пострадали от насилие, съобщаваха и продължават да съобщават, за сериозен ръст на сигналите. Случаите, за които се търси помощ в момента са много по-тежки от когато и да е било преди.
Случаите на насилие нарастват, местата в приютите и болниците не достигат.
Една безумна ситуация превръща жените, а с тях и децата в заложници и жертви на това безумно време.
Кое е по-страшно риска от заразата или тихата пандемия на престъпността ?
Вчера бяхме свидетели на поредното зверско убийство във Варна, на 58-годишния извършител, който е бил под влиянието на алкохол.
И въпреки че Световната здравна организация препоръча правителствата
„да включат основни услуги за справяне с насилието срещу жени в плановете си за готовност и реакция срещу COVID-19“, в България подобни мерки липсват.
МВР дори не води статистика, по която да следи дали жалбите за домашно насилие се увеличават заради социалната изолация на населението. От МВР излизат със следното извинение: „Домашното насилие не представлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс “ и всичко остава така.
Изглежда че българските власти не са разполагали с адекватни мерки в подкрепа на жертвите на домашно насилие и преди пандемията от коронавирус, ако прегледаме обстойно и официалните данни на МВР, огласени преди година.
Не толкова социалната изолация е причината за домашното насилие, по-скоро тя ни показа една картина на отношенията в нашето общество, които съществуват много отдавна.
Промяна няма, дори и след постепенното отпадане на мерките, изглежда че няма и да има.
Автор : Надежда Максимова
