![Какво представлява „бърнаутът“ сред медицинските специалисти и как това влияе на пациентите](https://kanal7.bg/wp-content/uploads/2023/03/НАН-лекари.jpeg)
Какво представлява „бърнаутът“ сред медицинските специалисти и как това влияе на пациентите
Изтощение, повишена умствена дистанция, цинизъм на работното място и намалена професионална ефективност са характеристиките на професионалното прегаряне или т.нар. „бърнаут“ сред медицинските специалисти. Това заяви в интервю за БТА д.м. Момчил Баев, основател на Фондация „Астра Форум“. През 2022 г. „бърнаутът“ бе категоризиран като „медицинско състояние“ в Международния класификатор на болестите и здравните състояния. А според Световната здравна организация (СЗО) „бърнаут“, в комбинация със застаряващата работна ръка в сектор „Здравеопазване“, е „бомба със закъснител“. Според специалистите не всички представители на една и съща професия „прегарят“, но кои са причините, заради които другите медицински специалисти стигат до това? БТА потърси отговор на този и други въпрос, свързани с „бърнаута“ при медицинските специалисти. „Бърнаутът“ е свързан със стреса, но не е стрес „Бърнаут“ възниква най-често при професии, в които има връзка между хора – между професионалист и зависим от него човек. Такива са лекарската и учителската професия, обясни пред БТА доц. Бистра Ценова, преподавател по „Здравна психология“ във Варненския свободен университет. По думите ѝ „бърнаутът“ е свързан със стреса, но не е стрес. „Стрес имаме при всякаква дейност и не само при работещите – при ученици, у дома, при безработни и т.н. „Бърнаутът“ е свързан с професията, с трудовото натоварване, което е съществена разлика“, добави доц. Ценова. „Бърнаутът“ се отнася конкретно до явления в професионалния контекст и не бива да се прилага за описания на преживявания в други области на живота. С други думи – човек може да функционира добре в личния си живот, да се наслаждава на добрите моменти в личния си живот, но в момента, в който стъпи на работа е коренно различен човек и неговата професионална идентичност рязко спада“, поясни Момчил Баев. С какво се характеризира „бърнаутът“ Синдромът на професионалното прегаряне се характеризира с три основни неща: чувство на изчерпване на енергията или изтощение, когато човек е на работното си място; повишена умствена дистанция от работата или чувство на негативизъм или дори цинизъм, свързани с работата; намалена професионална ефективност, обясни Момчил Баев. Често чуваме пациенти, които се оплакват, че лекари са били недружелюбни с тях, не са били посрещнати добре, не им е било обяснено добре. Това са все симптоми на „бърнаут“ синдрома, посочи Баев. „Поведенческите проявления на „бърнаут“ се изразяват в редуцирана активност и инициативност, отдръпване от отговорност, изолация от колегите и близките, отлагане, неефективност и намалена работоспособност, чести закъснения, отсъствия или напускане, конфликтно поведение, злоупотреба с психоактивни вещества и др.“, обясни в интервю за БТА клиничният психолог Маргарита Тарейн. „Прегарят” тези, които преди това са „горели” Тарейн коментира, че от „бърнаут“ най-често са засегнати хора с висока мотивация, компетентност и очаквания към себе си и другите, т.е. най-често „прегарят” тези, които преди това са „горели”. „Това са идеалистите, ентусиастите, моралистите, перфекционистите, онези, които се бунтуват срещу това да приемат лимитите, несъвършенството, отстъплението, провала. Резултатът от това може да е достигането в един момент до загубата на вяра в себе си, чувството за смисъл, цинизмът и нихилизмът, апатията, усещането за неадекватност и некомпетентност, с които „бърнаутът“ се характеризира“, коментира Тарейн. Доц. Бистра Ценова подчерта, че не всички представители на една и съща професия „прегарят“. По думите ѝ значение оказват личностните фактори и по-скоро личните критерии за успех. „Бърнаут“ се развива при професионалисти, добре подготвени, високо мотивирани, ентусиазирани идеалисти. Фактори, допринасящи за това, са недобрата професионална подготовка по отношение на това какво ги очаква в сблъска с реалността и проблемите. Друг важен фактор е т.нар. професионална мистика – това означава, че един учител или един лекар не може да греши. Всеки друг може да сбърка, но когато сбърка представител на някоя от тези две професии, се надига обществено недоволство“, добави Ценова. В интензивните отделения и хирургиите се отчитат най-високи нива на „бърнаут“ синдрома Най-високи стойности на „бърнаут“ се отчитат в интензивните отделения и хирургиите. Това показва проучване на доц. Бистра Ценова, проведено сред 464 лекари и медицински специалисти в различни клиники на три многопрофилни болници за активно лечение. Изследването е направено между болничен персонал на възраст 22-65 години, от които 131 лекари, и 20 лекари от Регионалните здравни инспекции. Средно до 20 % от лекарите в интензивните клиники и хирургиите са с висока степен на емоционално изтощение, а 10-12 % с изразена дехуманизация, се посочва в изследването. Като основни източници на стрес и напрежение, медицинските специалисти, участвали в изследването, посочват неадекватно заплащане, липсата на признание и многото отговорности при малко правомощия. Клиничният психолог Маргарита Тарейн от своя страна коментира, че „бърнаут“ обикновено възниква при специалности и отделения с висок риск и висока смъртност. „Особено уязвими са медиците, работещи в реанимация, не само поради тежестта на състоянието на пациентите, интензивността на работата и ежедневния сблъсък с тревогата и болката на близките, но и поради затруднения или понякога невъзможен контакт с пациентите. Група с висок риск от „бърнаут“ са и общопрактикуващите лекари поради разнородността на случаите, с които се сблъскват, трудността да запазват личните си граници, както и поради естеството на емоционалната ангажираност с пациентите“, добави тя. Доц. Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ), потвърди това твърдение, цитирайки данни от проучване, проведено през 2007 – 2008 г., според което близо 74 % от общопрактикуващите лекари в България тогава са изпитвали средна и висока степен на „бърнаут“. В интервю за БТА Милка Василева, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), заяви, че има проучвания, според които 82 % от допитаните медицински специалисти имат всички симптоми на „синдрома на изпепеляването“. Останалите 20 % също имат симптоми, но не са достигнали крайната степен на синдрома, добави Василева. От Фондация „Астра Форум“ посочват, че прегарянето не е свързано само с опитните лекари, но се наблюдава и при по-младите специалисти, дори при студентите по медицина. „През април 2022 г. 62 % от младите лекари са заявили, че в момента страдат от депресия, тревожност, (дис)стрес, прегаряне, емоционално претоварване или друго влошено състояние на психично здраве, причинено от тяхната работа или обучение. Притеснително е, че това е по-високо от нивата на „бърнаут“, които се отчитаха по време на пика на пандемията от COVID-19, които бяха около 53 %“, добавят от фондацията. „Бомба със закъснител“ Според Световната здравна организация „бърнаут“, в комбинация със застаряващата работна ръка в сектор „Здравеопазване“, е бомба със закъснител, която може да доведе до много сериозни предизвикателства за здравната система. Натоварените графици, нощните дежурства, работата на повече от едно място са само част от предизвикателствата, пред които са изправени българските медицински специалисти, според Момчил Баев. Освен това се наблюдава застаряване на медиците у нас. Според Баев средната възраст на заетите в сектор „Здравеопазване“ е 50 години. Доц. Любомир Киров от своя страна каза, че средната възраст на общопрактикуващите лекари у нас е около 60 г. „През 2019 г. беше 58 години. Плюс или минус една-две години не е от значение. Важна е посоката, в която се движим, а тя е застаряване на професионалната ни група“, добави Киров. Застаряване се наблюдава и сред професионалистите по здравни грижи. Според Милка Василева 63 % от медицинските сестри, които сега работят в лечебните заведения, са на възраст над 63 години. „Това означава, че по-възрастните колеги са по-податливи на всички симптоми на стреса и при тях вече има други заболявания, които допълнително утежняват ситуацията“, коментира тя. По-възрастните специалисти имат своята зрялост, мъдрост и безценен опит, но само на младостта е истински присъщ онзи пламък, от който може да се прегори. Предполагам, че твърдението на СЗО означава точно това – загуба на този пламък .Без него медицината би била всичко друго, но не и „изкуство на лекуването“, каза от своя страна Маргарита Тарейн. Специалистите са на мнение, че „бърнаутът“ сред медицинските специалисти може да повлияе и върху пациентите. Според Бистра Ценова прегарянето на професионалиста може да доведе до неоптимални грижи за пациента, медицински грешки и застрашена безопасност. „Когато лекарите работят прекалено много, за личен живот и за лично пространство им остава твърде малко време, пространство и място. Този дисбаланс е една от причините за психическата умора и „бърнаут“. Психотерапията може да разреши този проблем, да успокои тревожността, защото много лекари споделят за повишена тревожност, панически състояния, които са вследствие на тази натрупана умора. Психотерапията може да облекчи тези проблеми значително, а в дългосрочен план – да ги реши напълно“, коментира Момчил Баев. Според него това ще доведе до подобряване качеството на живот на тези хора, следователно те ще се чувстват по-добре и на работното си място.