Книга за академик Благовест Сендов бе представена в Българската академия на науките

Книгата “Академик Благовест Сендов през погледа на приятели и колеги от България и света” бе представена в зала “Проф. Марин Дринов” на Българската академия на науките. Пред Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК), приятели и колеги на акад. Сендов говори председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски. Сред гостите на представянето бяха Атанас Семов, Янаки Стоилов, Огнян Герджиков, Красимир Вълчев, Алекс Попов, Даниела Бобева. Акад. Ревалски отбеляза, че книгата е била реализирана основно с усилията на г-жа Анна Сендова, която е съставител на изданието. В нея има спомени на негови съратници, приятели и колеги, които са играли важна роля в живота му както в личен, така и в професионален план във всяко едно отношение, допълни акад. Ревалски. По думите му по-различен начин и с различна емоция авторите са очертали всички ключови моменти от живота на акад. Сендов. Ревалски изтъкна ключовата роля, която играе акад. Сендов при изграждането на първата българска машина за електронна сметачна машина “Витоша”. По думите му тази машина е изиграла съществена роля за това на България да бъде дадена специализацията по онова време в СИВ за производство на електронен носител на техника. Както повечето силни, изявени математици по онова време, областта му на изследване е свързана основно с класическата математика – алгебра, анализ, но той е един от най-инициативните по отношение на въвеждането на нови дисциплини, каза още Ревалски. Той отбеляза, че Сендов е сред първите, които започват да готвят лекционни курсове, свързани с изчислителна математика. Ревалски отбеляза, че акад. Сендов е един от пионерите, от онези, които са били в сърцевината на създаването на българската информатика и развитието на компютърните технологии. Той допълни, че в която и международна организация да отидеше Сендов, моментално е бил приеман от колегите и разглеждан като един от най-добрите. Председателят на БАН посочи още, че Сендов е бил голям политик през целия си живот. Бившият председател на Народното събрание и служебен министър-председател Огнян Герджиков. Той разказа своите спомени за акад. Сендов от Софийския университет и от парламента. През 1976 година станаха аспирант в Юридическия факултет, а подписа върху заповедта беше на академик Благовест Сендов, посочи той и допълни ,че е изпитвал огромен респект към него. Тогава не можех да си представя, че ще дойде време, в което ние ще работим заедно, рамо до рамо в политиката в парламента, а постепенно и да се сближим, отбеляза Герджиков. Смятам, че България загуби изключително много с това, че не бе издигнат академик Сендов за президент, каза още Герджиков. Той щеше да бъде изключителен президент, защото освен огромната ерудиция, която носеше в себе си, той беше изключително балансиран и разумен, каза бившият служебен премиер и допълни, че винаги, когато е разговарял със Сендов, е виждал „как няма залитания наляво-надясно и колко мъдро разсъждава. И от тази гледна точка мога да кажа, че той беше и мой учител в политиката. Благодаря на съдбата, че ме срещна с академик Благовест Сендов”, допълни Герджиков. Своите спомени за него разказаха писателят чл.-кор. Алек Попов, който е син на Васил Попов, един от най-близките съратници на Сендов, както и акад. Кирил Боянов. Попов разказа, че е израснал с това име през годините и е имал възможността и рядкото щастие да си общува с него. Думите, с които най-много се свързва Сендов, според Попов, са реформи, енергия, иновации и визия. А когато става дума за неговата политическа дейност и на дело, думите са баланс и разум, допълни той. “Сендов беше наясно, че талантът и способностите нямат нищо общо с идеологиите, а са ценни сами по себе си. И мисля, че искрено се стремеше, според силите си, да изгради такава среда, в която кадърните хора да просперират и допринасят за общото благо. Да прокарва пътища към глобалната научна общност, немислими в условията на диктатура”, каза той. Акад. Кирил Боянов – един от най-дългогодишните съратници на големия математик още от времето на създаването на първата българска изчислителна машина, разказа спомени от срещите им в началото на 60-те години и представи някои от сентенциите на Сендов за живота. „С Благо изпихме много кафе, може би 30 процента от живота ни беше кафепиене, посочи той и допълни, че той му липсва. Това е една книга, която трябва да се прочете”, заключи ученият. В изданието авторите изграждат портрета на акад. Сендов като многостранна, многолика и космополитна личност – учен, математик, ръководител, организатор, реформатор, общественик, политик, държавник, дипломат. Известни личности споделят своите мисли и впечатления в книгата (издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“). В над 200 страници, освен известни факти за живота на академика, читателят може да открие и дирята, оставена от човека Благовест Сендов в живота и съзнанието на хората, с които се е срещал, работил и общувал.