![Мариан Вълев пред БТА: Старая се да не отговарям на въпросите, които задавам с филма „Чалга“](https://kanal7.bg/wp-content/uploads/2023/03/bu090301-850x560.jpg)
Мариан Вълев пред БТА: Старая се да не отговарям на въпросите, които задавам с филма „Чалга“
Старая се да не отговарям на въпросите, които задавам, защото това би било съвсем друг жанр – чиста пропаганда. С тези думи режисьорът, сценарист и актьор Мариан Вълев отговори на въпрос на БТА какво е посланието на най-новия му филм „Чалга“. Описваният като първият заснет изцяло с телефон български филм бе представен с двойна премиерна прожекция в Бургас преди тръгването му по кината в цялата страна от 10 март. За първата среща на филма с бургаската публика в Културен дом НХК в морския град пристигнаха Мариан Вълев, операторът Димитър Гочев и Цветелина Стоянова, която изпълнява една от двете главни роли заедно с Елеонора Иванова. Според описанието „Чалга“ не разказва за чалгата като музика, а като начин на мислене и описва историята на едно приятелство и живота на младите хора в България заедно с техните ценности и мечти, както и на какво са готови, за да ги постигнат. Действието в него преминава през градовете Перник, Варна и Бургас. Относно използваната за заснемането техника операторът Димитър Гочев заяви пред БТА: „В съвременния свят, според мен, не е важно с какво снимаш. Важно е какво разказваш.“ Цветелина Стоянова, която е бивша състезателка от националния ансамбъл по художествена гимнастика и прави актьорски дебют в киното, пред БТА определи своя образ като по-мрачния от двете момичета във филма. „Всичко в героинята беше напълно противоположно на мен. Най-трудно ми беше да пресъздам агресията, която тя притежава и която се затрудних да изкарам. Не успяхме да я извадим в степента, в която Мариан Вълев я беше написал. Затова впоследствие образът ѝ малко се промени. В реалния живот с нея нямаме много сходни черти, така че всяко нещо беше предизвикателство и ужасно сложна задача“, допълни Стоянова. Относно снимачния процес в Бургас тя разказа, че са снимали в неконтролируема среда, в която повечето хора не са знаели, че се прави филм. За работата с режисьора пък допълни, че той е бил доста строг. „Но пък всичко хубаво става трудно“, допълни актрисата. Цветелина Стоянова коментира още пред БТА, че според нея заглавието е интересно като самия филм и очаква всякакви реакции. „Мисля, че има хора, които ще бъдат и на двата полюса – и преди, и след като го гледат“, допълни тя. Ето какво каза пред БТА и режисьорът и сценарист на „Чалга“ Мариан Вълев: Как се появи идеята за филма? – Появи се много прозаично. Аз съм актьор и така се случи в живота ми, че имам някаква популярност и тъй като съм общителен човек, животът ми ме среща с хора от най-различни социални групи – на различна възраст, с различни разбирания, морал и житейски принципи. Като актьор се научих да изслушвам хората и винаги съм вярвал, че историята на всеки е достатъчно интересна и вълнуваща. Така се научих да слушам. А като сценарист разбрах, че това е много полезно, защото по този начин използвам тези истории, които ми споделят, като материал за роли, които играя, сценарии, които пиша или филми, които режисирам. Те остават някъде там в подсъзнанието ми и понякога, когато пиша сценарий, влизат в самата история. Общувайки с много тийнейджъри и деца на тази възраст, слушайки ги как мислят, постепенно се зароди идеята за този сценарий. Как бихте определили посланието на този филм и какво бихте искали да накарате хората да мислят, след като го гледат? – Нищо не искам да ги накарам да мислят. Аз съм артист и им разказвам история, а те самите трябва да изберат и да решат. Старая се да не отговарям на въпросите, които задавам, защото това би било съвсем друг жанр – чиста пропаганда. Всеки човек по различен начин ще схване тази, надявам се, истинска история и неговият начин винаги ще е правилен за него самия. Но не мога да кажа какво съм искал да постигна. А кои са въпросите, които сте задала с този филм? – Това са историите на две момичета и на тяхното приятелство, което се развива на фона на съвременното културно общество в България. Тяхното т.нар. „тийнейджърско пътешествие“ ги среща с различни хора, изгражда тяхната връзка и ги провокира. Но ще е някак неудобно да кажа на зрителите какво трябва да мислят. Важно е те да гледат филма и дай боже да им хареса. А аз, както винаги, стоя смирено и чакам тяхната оценка. Вече имате опит като режисьор. Как се чувствате в тази роля? – За мен най-големият приоритет и щастие е да работя в киното, защото просто го обичам. Честно казано, не ми пука дали съм режисьор, актьор или сценарист. Когато съм в киното, се чувствам жив и полезен. А когато не съм в киното, се чувствам изгубен и самотен. Разбира се, режисьорството, актьорството и писането на сценарии са коренно различни – съвсем различни дисциплини. Но аз с щастие приемам тази работа. В кое се чувствате най-силно в свои води? – Различно е. Понякога, когато режисирам, до такава степен се уморявам, че си казвам: „Боже, защо се занимавам с това, защо пак не стана актьор?“ А когато играя пък, понякога си казвам, че не се чувствам добре и искам да разказвам моите истории. Така, както ние сме различни във всеки един момент и част от живота си, по същия начин е и с професията. „Чалга“ се представя като „първия български филм, заснет изцяло с телефон“. Какво му даде или отне използването на този вид техника? – Това по никакъв начин не въздейства върху самата история. Тя е такава, каквато е. Ние преценихме, че е по-добре този тип история да бъде разказана с телефон поради драматургичните специфики на разказа. Казвайки, че е заснет с телефон, трябва да имаме предвид, че зад този телефон стои огромен кино екип. В по-голямата си част това е екипът на „Под прикритие“ – моите приятели и колеги. За нас телефонът беше много по-лесен начин да манипулираме този разказ и много по-бързо и по-точно, съобразно драматургията ни, успявахме да заснемем нещата, които искаме. Това не е експеримент, хора като Содърбърг, Ридли Скот и Стивън Спилбърг са снимали с телефони. Това просто беше един подходящ начин да разкажем тази история. Как Бургас влезе в сценария на филма? – Това е пътешествието на две момичета. Едната от спирките им е Бургас и голяма част от филма е заснет тук. Бургас е кинематографичен град, сезонът е хубав, а най-важното е, когато обществениците полагат необходимите усилия за запазването на българската култура и нейното развитие. Както се казва, градовете се правят от хора, така че поклон за тези, които правят града тук. Благодарностите, които целият екип има към Бургас, са несъизмерими с думи. Помощта, която получихме от Община Бургас, и подкрепата на момичетата от Фонд „Култура“ към общината, ни накараха да се почувстваме важни и значими.