![Най-много лекарства в България се внасят от Румъния; през последните две години от страната ни са дерегистрирани над 600 лекарства](https://kanal7.bg/wp-content/uploads/2023/03/IMG_20230310_160200-850x560.jpg)
Най-много лекарства в България се внасят от Румъния; през последните две години от страната ни са дерегистрирани над 600 лекарства
Най-много лекарства в България се внасят от Румъния, а през последните две години от България са дерегистрирани 639 лекарства. Това каза пред журналисти Боряна Маринкова, директор на Българската асоциация за развитие на паралелна търговия с лекарства. В периода 2014-2022 г. от българския пазар са изтеглени три хиляди лекарства, посочи още Маринкова. В Испания най-много лекарства се внасят от Франция, а в Белгия, Нидерландия и Дания най-много лекарства се внасят от Германия. Великобритания също внася най-много лекарства от Германия, а Ирландия, Италия и Кипър внасят най-много лекарства от Гърция. В Полша най-голям внос на лекарства има от Великобритания, а Австрия внася най-голямо количество лекарства от Франция, посочи Маринкова. Проучване от 2020 г. показва, че 52 на сто от паралелния внос за държави като България се постига от Франция, Германия и Великобритания. Повече от половината паралелен внос по принцип се генерира от държави с висок доход – Австрия, Белгия, Дания, Германия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Великобритания. Унгария и Гърция внасят най-малко лекарства от чужди страни, тъй като имат големи производства, обясни Христофор Иванов, член Управителния съвет на асоциацията. Германия е най-големия износител на лекарства, осъществявайки над 21 процента от целия внос в Европа. След нея по количества изнесени лекарства се нарежда Франция, посочи още Маринкова. Данните за експорта на лекарства са от Асоциацията на паралелните дистрибутори в Европа „Достъпни лекарства – Европа“. Паралелният внос е част от паралелната лекарствена дистрибуция, която се основава на концепция, насърчаваща движението на лекарства от пазар, в който те са налични, към пазар, в който липсват. В България, ако наистина лекарствата бяха най-евтини, нямаше да е възможен вносът, допълни Маринкова. При наличие на конкуренция, ценовият натиск е само надолу, а е доказано, че ценовите различия генерират огромни спестявания за пациентите и за здравната система, каза още Маринкова. Недостигът на лекарства ще продължи да засяга държавите, но могат да се вземат мерки, основани на задълбочен анализ, добави тя. Спестяванията от паралелен внос са спестявания и за пациентите, каза още Маринкова и посочи, че от паралелен внос през 2021 г. Дания е спестила 99 млн. евро. За две години, в резултат на паралелен внос, Полша е спестила над 100 млн. евро, показват данни от 2022 г. на „Достъпни лекарства – Европа“ Проучване на Европейската комисия, изследващо недостига през последните пет години, показва, че в 89 на сто от случаите недостигът е заради производствени проблеми, в 72 на сто от случаите – заради неочаквано повишаване на потреблението, следвани от регулаторни проблеми – пререгистрация, смяна на собствеността и др., каза още тя. Седемнайсет на сто от случаите на недостиг са заради проблем с безопасността, а 11 на сто – заради непредвидени ситуации. В последните пет години 22 487 са случаите на недостиг на лекарства и в доклада си Европейската комисия посочва, че всеки от тези случаи засяга едновременно 1,25 държави в ЕС, което означава, че недостигът засяга много малко държави по едно и също време и е предимно национален проблем. Когато даден недостиг засяга 1,25 държави, има нужда от солидарност и свободно движение на лекарства и отворени модели на доставка. Малките държави по-често изпитват недостиг, отколкото големите и колкото по-затегнати са регулаторните режими, толкова по-силно осезаем е недостигът. В България тази тенденция продължава и 95 на сто от изтеглените лекарства са именно поради търговски причини, посочи още Маринкова.