Лекция за износа на хипофизни жлези от България през 80-те години ще бъде представена като част от проекта „Европейският Левиатан“
Лекция за износа на хипофизни жлези от България през 80-те години ще бъде представена като част от международния проект „Европейският Левиатан: Наследството на следвоенната медицина и „общото благо“. Това информират от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в своята фейсбук страница. Темата на лекцията, която ще изнесе проф. д-р Даниела Колева, е “Ние не можем да пътуваме в чужбина, но поне органите ни могат”. През 80-те години на ХХ век Националният институт по ендокринология, геронтология и гериатрия към Медицинска академия се оказва въвлечен в необичаен търговски обмен – износ на хипофизни жлези, извличани от трупове при рутинна аутопсия в българските болници, отбелязват от ИЕФЕМ-БАН. Част от получената валута се използва за набавяне на оборудване и консумативи за изследователските и терапевтични дейности на института. Даниела Колева ще разгледа този казус в тогавашния международен контекст на медицинските и фармацевтичните развойни изследвания, а доц. дн Стоян Ставру ще коментира този и подобни на него казуси от правна и биоетическа гледна точка. Лекцията ще се състои на 30 март, от 14:00 ч., в сградата на Националния етнографски музей, зала 204, ул. „Московска“ 6А. Както БТА писа, “Европейският Левиатан” е първият синергиен проект с участие на български учени, и е с период на изпълнение от шест години, работата на екипа продължава до 2026 г. Доц. д-р Анелия Касабова от ИЕФЕМ-БАН е в екип от четирима водещи изследователи заедно с проф. д-р Фолкeр Хес – Институт за история на медицината и медицинската етика към “Шарите” – Берлин; проф. д-р Юдит Шандор – Факултет за политология, правни изследвания и изследвания на пола към Централноевропейския университет – Будапеща/Виена и проф. д-р Улф Шмит – Хуманитарни науки, История на Германия към Хамбургския университет. Проектът е посветен на историята на Европа след Втората световна война, разгледана през перспективата на медицината. Изследват се националните специфики – медицината и здравеопазването, здравното осигуряване, които се развиват в рамките на национални държави с различно национално законодателство, като акцентът е върху взаимовръзките между “Изтока” и “Запада”, върху обмена на знания, хора, технологии. /ИРС