Дискусия по повод 32 години от приемането на действащата Конституцията се провежда в София
Дискусия по повод 32 години от приемането на действащата Конституцията се провежда в София. Темата на форума е тема „Конституцията от 1991 г. – Основа на българската държавност и право“. Организатор на събитието е фондацията „Солидарно общество“. Конституцията от 1991 г. се утвърди като незаменима основа за устойчиво развитие на страната по утвърдени правила, заяви в началото на форума председателят на „Солидарно общество“ Георги Пирински. Той изрази тревога от твърде лековатия и доста спорен начин, по който, според него, в момента се пристъпва към промени в основния закон. Георги Пирински цитира и проучване от миналата година, според което 77% от запитаните не са запознати с Конституцията, а 82% смятат, че законите в страната не се спазват. Едно от предизвикателствата към днешната дискусия е да опитаме да си представим кои са подходите и пътищата са преобръщане на тези нагласи, смята Пирински. На 12 юли е време да се обърнем към състоянието на българския конституционализъм и да видим как се развива конституционния процес, каза конституционния съдия Янаки Стоилов. „Нито за момент не бива да забравяме, че Конституцията се определя като обществен договор. Но идеята е, че това е обществен договор между гражданите, изразен чрез техните представители, а не просто съглашение между политически групи за подялба на властта“, коментира той. „Опасявам се, че днешните конструктори на конституционното мнозинство подценяват обстоятелство, че Конституцията е система, в която отделните елементи се балансират“, каза още Стоилов. По думите му няма чудодейна конституция, която сама по себе си да реши проблемите на обществото. Днес, когато се говори за промени в Конституцията, всеки трябва да потърси отговор на три въпроса: кои ще правят промените, защо се правят и до какво ще доведат, добави конституционният съдия. Според проф. Екатерина Михайлова има непознаване на основния закон на държавата. Това непознаване, занимаващите се с преподавателска дейност го виждат крещящо от студентите. Те идват от училище без никакво знание за Конституцията. Конституцията и знанието за нея трябва да стигне до повече хора, отбеляза тя. Народните представители от Седмото Велико народно събрание поставиха българския политически преход на една здрава конституционна основа и избегнаха „румънския вариант“, тъй като неведнъж в българската история е проливана кръв по улиците, коментира Пламен Киров. Според него в момента се намираме в класическа конституционна криза и не трябва да си затваряме очите пред това. Имаме институции с изтекъл мандат. Той даде пример с Висшия съдебен съвет и Конституционния съд, който е с непопълнен състав, коментира Киров. На днешната дата през 1991 г. Седмото Велико Народно събрание приема новата Конституция на България и се саморазпуска. Тя е първата нова конституция в бившия социалистически лагер, се посочва в информация от архивите на БТА. Нейното приемане е съпътствано от гладна стачка, политическо напрежение и искане за референдум, на който народът да се произнесе „за“ или „против“ новия основен закон на държавата.