Изложба показва живота и творбите на Никола Попов
Изложба, посветена на Никола Попов – първият български художник-график, получил академична подготовка след Освобождението, ще бъде показана в галерия „Лоранъ“. Експозицията носи заглавието „Отпечатъци. Никола Попов (1868 – 1954)“, куратор е Елисавета Станчева. Експозицията може да бъде разгледана от 23 до 31 октомври, съобщават организаторите.
„В салона на галерия „Контраст“, домакин на изложбата, ще бъдат показани гравюри от Никола Попов… Единственият познат ни до момента портрет, рисуван от него с въглен, е любезно предоставен от сбирката на колекционера Александър Керезов, както и два отпечатъка с образа на цар (тогава княз) Фердинанд, а единият от тях с авторово посвещение – част от колекцията на галерия „Джуркови“, разказват организаторите.
Освен богато илюстрованите информационни табла, проследяващи живота и творчеството на българския гравьор, посетителите ще могат да се запознаят и с един графичен отпечатък, работа на неговия преподавател във Виенската академия за изящни изкуства – проф. Йоханес Зоненлайтер (1825 – 1907). Този отпечатък е част от серия, пресъздаваща пана от завесата за комични опери на Императорския и кралски дворцов театър, днешната Виенска държавна опера. Направен е по рисунка на изключително популярния през 19-и век Фердинанд Лауфбергер (1829 – 1881), който изработва дизайна на завесата, като поставя акцент върху радостта, която носи музиката, анонсират от галерията.
Организаторите припомнят, че Никола Попов е носител на най-високото отличие на Виенската художествена академия – златен Фюгер медал. Той е единственият представител на България в секцията „Гравюра и литография“ на Световното изложение в Париж през 1900 г. Никола Попов също работи по сюжет от завесата на Лауфбергер, но без да повтаря дословно работата на своя учител. Той избира паното „Ловни фанфари“ и създава във Виена гравюрите, познатите днес като „Ловна сцена“ и „Ерос“, за които ще бъде разказано повече в рамките на изложбата.
След завръщането си в България през 1895 г., Никола Попов се посвещава на дългогодишна преподавателска дейност и така през 1925 г. в Първа мъжка гимназия ръководи стаж за преподаване по рисуване на художника и бъдещ изкуствовед Асен Василиев. По-късно кандидат-учителят ще си спомня за този „твърде нисък на ръст човек“, който „поддържа винаги своя авторитет в часовете по рисуване“ и макар някога в своите младини да е имал „известни пориви“ като гравьор, „тези отколешни прояви“ са „заглъхнали в дългогодишното учителстване“. В негово лице Василиев със съчувствие разпознава съдбата на художника-учител, от чиито „жестоки клещи“ само „неколцина имат сили и възможност да се отскубнат“. Изглежда Никола Попов не успява да се нареди сред тях, разказват от галерията.
/ВСР