Само след два дни, на 16 януари, предстои изслушване и избор на новия главен прокурор на страната на Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС) . Единственият кандидат за поста е досегашният изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Той зае поста на 16 юни 2023 г., след като Иван Гешев бе главен прокурор от 18 декември 2019 до 15 юни 2023 г., когато бе освободен от поста. Новият главен прокурор следва да бъде на поста за следващите седем години.
Въпреки че изборът на Борислав Сарафов за нов главен прокурор на страната изглежда предубеден, все пак на 16 януари няма да се реши този въпрос, тъй като президентът Румен Радев трябва да подпише указа за назначаването му.
Какво работи главният прокурор и какви са правомощията му?
Фигурата на главния прокурор има огромна власт у нас. В България той не може да бъде контролиран, тъй като той е начело на съдебната власт. Главният прокурор осъществява надзор и ръководство над всички прокурори в страната и е член по право на Висшия съдебен съвет. Подпомаган е в дейността си от Главната прокуратура, като е начело на прокуратурата на Република България.
Обвинител номер 1 ръководи прокуратурата, издава инструкции и дава указания относно дейността на прокуратурата, съвместно с ръководителите на министерство и държавни институции създава специализирани междуведомствени звена за подпомагане на разследването под процесуалното ръководство на определен от него прокурор.
Главният прокурор има правомощията да сезира Конституционния съд.
Какви са правилата за избор на обвинител номер 1:
Според разпоредбите в Закона за съдебната власт главният прокурор се избира с 13 от общо 25 гласа във Висшия съдебен съвет (ВСС).
Главният прокурор се назначава и освобождава от Президента на Република България по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране.
Какво точно ще се случи на 16 януари:
На 16 януари ще се проведе изслушване и гласуване на кандидатите. В случая кандидатът е един.
Какво представлява изслушването.
Изслушването се ръководи от председателстващия заседанието на пленума и се излъчва в реално време онлайн чрез интернет страницата на
ВСС и чрез БНТ.; Комисията по професионална етика на съответната колегия докладва на пленума на ВСС за резултатите от извършените проверки за притежаваните от кандидатите нравствени качества. По време на изслушването кандидатите представят концепциите си за работа като председател на ВКС, председател на ВАС и главен прокурор и отговарят на въпроси на членове на Висшия съдебен съвет, включително и на такива, постъпили от лицата по т.2, т.З и т. 4 от раздел II, в рамките на конкретно определено от пленума на Висшия съдебен съвет време. Продължителността на личното представяне на концепцията от кандидата е до 20 минути.
Членовете на ВСС правят преценка на кандидата за:
– притежаваните професионални и нравствени качества;
– управленската му компетентност, въз основа на оценка на съдържанието
на представената концепция и на резултатите от изслушването.
Как става провеждането на избора на главния прокурор:
За всички кандидати се гласува едновременно чрез електронната система за гласуване на пленума на Висшия съдебен съвет. Всеки член на ВСС има право да гласува „за” само за един кандидат. Пленумът на Висшия съдебен съвет приема решението за избор на кандидат с мнозинство не по-малко от седемнадесет гласа от членовете си
с явно гласуване. Решението на пленума на ВСС за избрания за председател на ВКС,
председател на ВАС или главен прокурор се публикува незабавно на интернет страницата на ВСС, заедно с протокола от заседанието на пленума на ВСС. Пленумът на Висшият съдебен съвет изготвя и изпраща предложение до Президента на България за назначаване на избрания кандидат, на основание чл. 129, ал.2 от Конституцията.
По реда на тези правила се провежда нова процедура за избор на председател на ВКС, председател на ВАС и на главен прокурор, когато:
– Президентът на Република България откаже да назначи предложения с
решението на пленума на ВСС по т.5 кандидат.
– когато процедурата е прекратена при условията на т.4. Въз основа на решението на пленума на ВСС от повторния избор, в срока се изготвя и изпраща предложение до Президента за назначаване на избрания кандидат. Президентът не може да откаже назначаването при повторно направено предложение.
Важно уточнение е, че президентът има еднократно право на вето, но в Конституцията не е упоменат срок, в който той е задължен да върне избора на ВСС за повторно гласуване. Така, дори ВСС да избере Сарафов на 16 януари, изборът му може да се окаже отменен с промените в Закона за съдебната власт.
Припомняме, че на 6 януари на въпрос от журналисти, свързан с предстоящия на 16 януари избор на главен прокурор, президентът коментира: „Вече заявих, че този Висш съдебен съвет нееднократно показа, че е изтъкан от зависимости и подвластен на политическа конюнктура. Още повече, че той е с изтекъл мандат. В тази ситуация мисля, че не този Висш съдебен съвет може да избира главен прокурор, а имаме и само един кандидат. Това в никакъв случай няма да допринесе за възвръщането на доверието в съдебната система“. Президентът и преди е заявявал, че няма да подпише указ за назначаването му.
Парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси проведе заседание на 9 януари. Единодушно членовете на комисията взеха решение да обединят приетите на първо четене в пленарна зала три законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, които спират Борислав Сарафов за главен прокурор.
Така правна комисия прие и на второ четене промените в Закона за съдебната власт, които следва да бъдат обсъдени в пленарна зала.
На заседанието си на 8 януари депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта, свързани с промени в Закона за съдебната власт. Те са предложени от Костадин Костадинов (Възраждане) и група народни представители, на Надежда Йорданова (ПП-ДБ) и група народни представители и на Тошко Йорданов (ИТН) и група народни представители. В тях е заложено спирането на избора на Борислав Сарафов за главен прокурор, както и неговото отстраняване от поста временно изпълняващ функциите главен прокурор.
