Червен бряг, 6 април 2026 г. – В навечерието на един от най-красивите пролетни празници – Лазаровден, сградата на Община Червен бряг се изпълни с необичайна оживление и празничен дух. Звънки гласчета, пъстри народни носии и свежи венци донесоха пролетното настроение директно в кабинета на градоначалника.
Традиции, съхранени от децата
Малките лазарки от 3 „б“ клас на ОУ „Христо Смирненски“ – гр. Червен бряг гостуваха на кмета г-н Атанас Атанасов. Облечени в автентични носии, момичетата изпълниха традиционни лазарски песни и наричания, които от векове се предават от поколение на поколение по българските земи. С думи за здраве, берекет и благополучие, децата благословиха както ръководството на общината, така и всички нейни жители.
🏛️ Среща на поколенията: Посланието на кмета
Кметът Атанас Атанасов посрещна малките гости с голямо вълнение и подчерта колко е важно децата да познават и съхраняват българските обреди.
„Поздравявам ви за това, че съхранявате нашите традиции и познавате тяхната същност. Бъдете здрави, винаги усмихнати и носете с гордост българския дух напред във времето“, пожела г-н Атанасов на ученичките.
Градоначалникът не пропусна да изкаже и своята дълбока благодарност към учителите на 3 „б“ клас за тяхната всеотдайност и за това, че възпитават децата в дух на родолюбие и почит към корените ни. По стара традиция, кметът дари лазарките с типични за празника дарове, пожелавайки им топли, светли и споделени великденски празници.
✨ Символиката на Лазаровден в Червен бряг
Лазаровден се празнува винаги в съботата преди Цветница и е символ на възраждащата се природа и надеждата. Посещението на лазарки в Общината е знак за добро начало на празничния цикъл, който обединява местната общност около ценностите на християнството и фолклора. Срещата завърши с много снимки, усмивки и вяра, че българските обичаи ще продължат да живеят чрез нашите деца.
Лазаровден или Лазарица е първият пролетен празник и затова носи много радост, настроение и надежди. От този ден природата възкръсва за нов живот като библейското лазарово възкресение. Следва го Цветница, след който започва подготовката за най-големия християнски празник Великден. Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден.
Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа с живот, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.
Празникът носи името на Свети Лазар, който е възкресен от Христос на четвъртия ден от своето погребение, в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство – олицетворява вечната човешка мечта за безсмъртие. Идеята за възкресението обединява християнската традиция и езическата първооснова на пролетните момински празници на българите. Затова народът свързва този ден с възкръсването на природата, на стопанския живот, с мечтата си за щастие и дълъг живот.
В Северозападна България този ден се празнува като ден на нивите, горите и пасищата.
На него мъжете излизали в полето, обикаляли нивите, оглеждали синурите и поникналото жито. Чистели камъните и коренищата. Най-вaжният ритуал от този празник е лазаруването, в което участват само моми и замомяващи се момичета. Той е аналог на Коледата, в която къщите за благословия обикалят само младите мъже. Някога момата можела само един път да лазарува. Ако не е лазарувала, тя не е могла да се омъжи. За девойките това е обред за „посвещение“ в моминството, за „замомяване“ – така те влизат в групата на момите и са готови да създадат семейство. Тяхната възраст е от 10 до около 16 години. Някога се е смятало, че девойка, която не е лазарувала, не може да се ожени. Обикновено на този ден в миналото момците са искали ръката на своята избраница.
Лазарките, облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Те обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие, благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството, а от своя страна стопаните ги даряват с орехи, яйца, пари, плодове и дребни подаръци. Вярвало се е, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие на цялото село. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит от всички жители.
На този ден се даряват само бели яйца, а в някои села и „кукли
Домакините са подготвили своя дар: на този ден се даряват само бели яйца, а в някои села и „кукли”, поставени в сито “та да е сита годината”. След това стопанката търкулва ситото, за да види какъв ще е берекетът – ако ситото падне с дъното надолу, това е добър знак. В Селановци куклата е с паричка. Подарените яйца се подреждат в кошници, които две от лазарките имат за задача да носят през целия ден. В Девене, пък и в повечето села, лазарките са придружавани от двама-трима ергени, които им носят даровете. Някъде към даровете се прибавят сушени плодове, брашно, орехи и др. В Гложене по-близки моми лазарки се даряват и с престилки, а всички – и с китка цвете. В Зверино даровете се събират в предварително определена за целта къща. Там до късно през нощта момите месят обредни хлябове, с които на другия ден – Връбница – ще се кумичат.
В Манастирище, преди да излязат от дома на стопаните, лазарките събират на едно място кошничките с дарените яйца. Хващат се за ръце и правят кръг около тях – така пеят и играят лазарското хоро.
Младата жена, момата и пролетта са синоними в народното съзнание. Не случайно в пролетните обичаи основно обредно лице е девойката. „Цъфнала” в своята младост и хубост, готова да изпълни житейския си дълг като съпруга и майка. Като веща къщовница и стопанка, пазителка на семейното огнище.
Още в началото на ХХ-и век обаче, все по-рядко лазаруват моми – в повечето села от тогава тръгва традицията, жива и до днес.
На Лазаре да пеят за здраве и берекет малки момиченца, пременени в своето празнично облекло, с цветни венчета на главите и кошнички за яйцата, окичени с цветя и зеленина. Целта в крайна сметка на всички обреди, придружаващи празника, е осигуряване на здраве и плодородие.
В страната ни Лазаровден се е празнувал дори по време на Втората световна война:
Източници: РБ „Христо Ботев“ – Враца – kartanavremeto-vratsa.org – Празничен народен календар от Врачанския край, 2010, Държавен архив – Монтана, Българска носия
Източник: Община Червен бряг
