Март 2025 г. е подобен на март 2024 г. и е един от най-топлите месеци март от началото на века, се съобщава в справка за времето през март 2025 г. на учени от Националния институт по метеороология и хидрология (НИМХ).
Средните месечни температури са между 7 и 12 градуса по Целзий и имат отклонение от месечната норма между 2 и 5 градуса. Най-високата измерена температура е 30,6 градуса на 15 март в гр. Павликени, обл. Велико Търново. Най-ниската минимална температура в станция в населено място e минус 9,8 градуса на 20 март в гр. Чепеларе, обл. Смолян, а най-ниската температура, измерена на планински връх, е минус 19,1 градуса на връх Мусала на 19 март. В София най-високата измерена температура е 27,1 градуса на 15 март, а най-ниската – минус 5,4 градуса на 20 март.
В по-голямата част от страната месечните суми на валежите са около климатичната норма – между 50 и 150% от нея. Суми под климатичната норма – между 13 и 50% от нея, има главно в Североизточна България. По отношение на валежите този месец март е подобен на месеците март на последните две години – 2023 и 2024 г. Най-голямото измерено 24-часово количество валеж е 60,9 мм в района на ски парк Картала, планината Рила, обл. Благоевград, на 28 март. В София месечната сума валеж е 30,3 мм, което е 67% от нормата, а максималният 24-часов валеж е 6 мм от дъжд на 2 март. На 18–19 март в Западните Родопи и на места в Северна България от снеговалеж се образува нова, тънка и нетрайна снежна покривка. В страната най-висока снежна покривка в населено място е измерена в с. Равногор, обл. Пазарджик, на 1 март – 10 см, а на планински връх – 144 см на връх Ботев на 5 март. През периодите 13–17 и 28–31 март има гръмотевична дейност, а на 16 и 17 март има и регистрирани градушки, съобщават от НИМХ.
В началото на месеца, в размито барично поле с относително ниско налягане, времето е предимно облачно, в много равнинни райони с намалена видимост, на места има слаби валежи от дъжд или дъжд и сняг.
През следващите дни до края на първото десетдневие налягането слабо се повишава и полето придобива антициклонална кривина. Времето е слънчево, почти тихо или със слаб вятър, на отделни места в равнините сутрин за кратко с намалена видимост. Температурите се повишават.
Първата половина на второто десетдневие страната е в предната част на дълбока долина, а баричният градиент се увеличава. Вятърът от юг-югозапад се усилва, особено в Източна България и в районите, разположени северно от планините. С него се пренасят много топли въздушни маси, както и сахарски прах. Температурите се повишават чувствително и на 15 март в Централна Северна България са измерени максимални температури 30 градуса по Целзий. Облачността е предимно значителна, но има само изолирани незначителни превалявания. На 13 март валежите са на повече места, но отново са слаби и краткотрайни.
От 16 до 18 март през България от запад на изток преминава долина със студен атмосферен фронт, а въздушната маса в нея е много студена, с арктичен произход. По линията на фронта има краткотрайни валежи, на места с гръмотевици, има и локални дребни градушки. С обръщането и усилването на вятъра отначало от северозапад, впоследствие от североизток температурите бързо и чувствително се понижават. През нощта на 17 срещу 18 март с продължаващото застудяване и температури вече около нулата на места в Северна България и по високите полета на Западна дъждът преминава в сняг, но валежите отслабват и спират, без да се образува нова снежна покривка, като в края на второто и началото на третото десетдневие налягането се повишава. Времето е слънчево, сутрин студено, но дневните температури се повишават, казват още учените от НИМХ.
През периода 22–31 март Балканите отново са в циклонално поле. Преобладава облачно време, на места с валежи от дъжд, предимно слаби. На повече места и повече по количество са валежите на 28 март, когато над страната преминава студен атмосферен фронт. Отначало въздушният пренос остава от юг и затоплянето продължава. В атмосферата се съдържа и сахарски пустинен прах. Впоследствие от североизток прониква относително по-студен въздух и дневните температури слабо се понижават. На места отново има слаби валежи от дъжд.
За състоянието на реките от института съобщават, че през по-голямата част от месец март водните количества на реките в страната са били около и под праговете за средни води. В периодите 2–3 и 17–18 март в резултат на валежи са регистрирани по-значителни повишения на речните нива на южночерноморските реки. Значителни повишения са отчетени през втория период във водосборите на р. Ропотамо (до +186 см), на р. Факийска (до +136 см) и на р. Велека (до +83 см), но няма излизане на води от речните корита. В периода 27–31 март в резултат на валежи има повишения на речните нива в цялата страната, по-значителни във водосборите на р. Струма и р. Места, и водните количества на реките са били около и над праговете за средни води.
Агрометеорологичните условия през март са динамични. След високите за сезона температури в средата на месеца, с максимални стойности, достигнали на места в Дунавската равнина до и над 27–28 градуса по Целзий, в края на второто десетдневие агрометеорологичните условия претърпяват значителна промяна. Закъснелите зимни прояви на времето с валежи и от сняг и отрицателни минимални температури, на много места в страната под минус 3–4 градуса, повишават риска за повреди от измръзване при встъпилите във фаза цъфтеж овошки.
