На 26 януари Православната църква отбелязва паметта на преподобни Ксенофонт, съпругата му Мария и синовете им Аркадий и Йоан – светци, чиито житие и подвиг са оставили дълбока следа в християнската традиция. Денят е съпътстван и от редица народни вярвания, които и днес се пазят в българските домове.
Църквата почита пример за вяра и смирение
На този ден се отдава почит на преподобни Ксенофонт – благочестив християнин от Константинопол, живял със семейството си в благочестие и милосърдие. Заедно със съпругата си Мария той отгледал двамата си сина – Аркадий и Йоан, които били изпратени да учат в Бейрут.
По време на пътуването обаче корабът им претърпял тежко корабокрушение. Младежите изчезнали безследно, а близките им ги сметнали за загинали. Години по-късно се оказало, че и двамата са били спасени и са избрали монашеския път, посвещавайки живота си на Бога.
Среща, която променя съдби
След дълъг период на скръб Ксенофонт и Мария тръгнали на поклонение до светите места. Именно по време на това пътуване, по Божи промисъл, те срещнали синовете си в един манастир. Срещата била неочаквана и дълбоко вълнуваща, а след нея родителите също приели монашески обети.
Житието на преподобни Ксенофонт и неговото семейство се възприема като силен символ на търпението, вярата и упованието в Божията воля, което църквата припомня всяка година на 26 януари.
Какви са народните вярвания за 26 януари
Освен църковния смисъл, денят е наситен и с народни традиции, предавани от поколение на поколение. Според старите вярвания 26 януари е ден, в който човек трябва да внимава с думите и постъпките си.
Смята се, че:
- не бива да се карате, да клюкарствате или да произнасяте тежки думи;
- не се върши тежка домакинска работа;
- особено важно е да не се мие подът, тъй като това „измива късмета“ и благополучието на дома.
Традицията повелява денят да бъде прекаран в по-спокойна атмосфера, с повече мисъл за духовното.
Поличби, свързани с времето
Нашите предци са свързвали 26 януари и с наблюдения на природата. Според народния календар:
- звездното небе вещае богата реколта;
- тихият и ясен ден е знак за ранна и топла пролет;
- пеенето на птици се приема като предвестник на затопляне;
- снежната буря подсказва суров край на зимата.
Защо се отварят прозорците в този ден
Един от най-известните обичаи, свързани с 26 януари, е отварянето на прозорците в дома. Според народното вярване това се прави, за да могат душите на починалите близки символично да посетят дома си.
Обичаят е свързан с идеята за връзката между живите и мъртвите и с почитта към рода. Затова на този ден се смята за подходящо:
- да се отвори прозорецът, макар и за кратко;
- да се запали свещ в църква за упокой;
- да се отправи молитва за покой на починалите.
Според вярването, ако това не бъде направено, душите могат да останат „неспокойни“ и да напомнят за себе си.
Ден за смирение и памет
Църковният празник на 26 януари не е свързан със страх или суеверие, а с памет, уважение и духовно пречистване. Отварянето на прозорците и паленето на свещ се възприемат като знак на почит към предците и като израз на вяра, че духовната връзка между поколенията не се прекъсва.
