Некролог на жив човек в TikTok и генерирано изображение, представящо същия човек положен в ковчег, са в основата на сигнал, получен в KANAL7.BG. Читател твърди, че след личен конфликт в социалната платформа той и негови близки са получили множество обаждания с въпроси за негово погребение. Случаят поставя въпроса кога съдържанието в социалните мрежи престава да бъде „шега“ и може да навлезе в полето на гражданската или наказателната отговорност.
- ЖИВ ЧОВЕК, ПРЕДСТАВЕН КАТО ПОЧИНАЛ
- „ШЕГА“ ЛИ Е, АКО ЧОВЕКЪТ И БЛИЗКИТЕ МУ ЗАПОЧНАТ ДА ПОЛУЧАВАТ ОБАЖДАНИЯ?
- КАКВО КАЗВА БЪЛГАРСКИЯТ ЗАКОН
- МОЖЕ ЛИ НЕКРОЛОГЪТ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ КАТО ЗАКАНА?
- ОБИДА, КЛЕВЕТА И ПУБЛИЧНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
- ВЪЗМОЖНА Е И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
- НЕ Е ПРОБЛЕМ САМО ЗА ДЕЦАТА
- КОГАТО ВИРТУАЛНАТА „РАЗПРАВА“ ПРЕМИНЕ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ
- КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ПОСТРАДАЛИЯТ
- KANAL7.BG СЕЗИРА КОМПЕТЕНТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
Категория: Детектор / Дата: 26 септември 2026 г. / Час: 13:28
ЖИВ ЧОВЕК, ПРЕДСТАВЕН КАТО ПОЧИНАЛ
Сигналът до KANAL7.BG е за конфликт между пълнолетни потребители на TikTok, който според засегнатия мъж постепенно е излязъл извън рамките на обичайните онлайн спорове.
Читателят ни Борислав твърди, че на 25 септември той и негови роднини започнали да получават множество телефонни обаждания. Въпросът бил необичаен – хората питали за неговото предполагаемо погребение.
Причината според него станала ясна малко по-късно. В TikTok профил, познат в платформата с прякора „Джанката“, било разпространено изображение, оформено като некролог на Борислав.
На предоставения на редакцията скрийншот действително се вижда изображение с негова снимка, собственото му име, година на раждане 1978 г. и твърдение, че е починал през 2026 г. Самата платформа обозначава публикацията като съдържаща медия, генерирана от AI.
Последвало и още по-смущаващо изображение. На него мъж със същите разпознаваеми черти и шапка е представен положен в отворен ковчег, заобиколен от погребални цветя, свещ и кръст. И това изображение носи белези на изкуствено създадена или манипулирана визуализация.
„ШЕГА“ ЛИ Е, АКО ЧОВЕКЪТ И БЛИЗКИТЕ МУ ЗАПОЧНАТ ДА ПОЛУЧАВАТ ОБАЖДАНИЯ?
Този случай поставя по-широк проблем. Социалните платформи вече позволяват за минути да бъдат създадени реалистични изображения на действителни хора в ситуации, които никога не са се случвали.
Последиците обаче могат да излязат извън екрана.
В конкретния случай твърдението на Борислав е, че публикациите са довели до стотици обаждания към него и негови близки, включително въпроси дали е починал и кога ще бъде погребението.
Това обстоятелство е съществено, защото при юридическата оценка значение имат не само изображението и намерението на неговия автор, а цялостният контекст, придружаващите послания, разпространението, последиците и дали поведението обективно може да бъде възприето като заплашително или накърняващо права.
КАКВО КАЗВА БЪЛГАРСКИЯТ ЗАКОН
Публикуването на фалшив некролог или AI изображение на жив човек в ковчег не представлява автоматично конкретно престъпление само заради вида на изображението. Правната квалификация зависи от контекста и доказателствата и се извършва от компетентните органи и съда.
Българското законодателство обаче съдържа няколко разпоредби, които могат да бъдат релевантни.
Член 32, ал. 1 от Конституцията постановява, че личният живот е неприкосновен и гарантира защита срещу незаконна намеса в личния и семейния живот и срещу посегателство върху честта, достойнството и доброто име. Ал. 2 урежда защитата срещу фотографиране, филмиране, записване и подобни действия без знанието на лицето или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи.
МОЖЕ ЛИ НЕКРОЛОГЪТ ДА СЕ ВЪЗПРИЕМЕ КАТО ЗАКАНА?
Особено важен е чл. 144, ал. 1 от Наказателния кодекс. Той предвижда наказателна отговорност, когато някой се закани на друг с престъпление срещу неговата личност или имущество, или срещу негови близки, ако заканването би могло да възбуди основателен страх, че ще бъде осъществено. Законът предвижда лишаване от свобода до три години.
Тази преценка принадлежи на разследващите органи и съда.
ОБИДА, КЛЕВЕТА И ПУБЛИЧНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Наказателният кодекс защитава и честта и достойнството.
Чл. 146, ал. 1 НК урежда обидата – казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на друго лице при предвидените от закона предпоставки. След измененията от 2025 г. предвидената глоба е от 500 до 3000 лева, като съдът може да наложи и обществено порицание.
Чл. 147, ал. 1 НК урежда клеветата при разгласяване на позорно обстоятелство за другиго или приписване на престъпление. Чл. 148 НК предвижда квалифицирани случаи, включително когато обидата или клеветата са извършени публично или са разпространени по друг начин. Дали конкретна TikTok публикация покрива състава на някое от тези престъпления отново се определя според конкретните факти, а не единствено според това, че съдържанието е публикувано онлайн.
Важно е и друго: за престъпленията по чл. 146–148а НК, както и за заканата по чл. 144, ал. 1, чл. 161, ал. 1 НК предвижда по принцип наказателното преследване да се възбужда по тъжба на пострадалия.
ВЪЗМОЖНА Е И ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Наказателното право не е единственият механизъм за защита.
Чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите установява основния принцип, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Това позволява при наличие на законовите предпоставки засегнатият да търси по съдебен ред обезщетение за причинени вреди.
Затова запазването на доказателствата е особено важно – оригинални публикации, адреси към тях, потребителски имена, дата и час, видеозаписи на екрана, скрийншотове, съобщения, коментари и данни за получените обаждания.
Самото МВР съветва пострадалите от онлайн престъпления да запазват всички доказателства, включително кореспонденция и скрийншотове.
НЕ Е ПРОБЛЕМ САМО ЗА ДЕЦАТА
Дебатът за безопасността в социалните мрежи често се концентрира върху непълнолетните. Случаи като този обаче показват защо онлайн безопасността не може да бъде разглеждана единствено като въпрос за защита на децата.
Европейският Акт за цифровите услуги (DSA) обхваща социалните платформи, включително TikTok, и цели защита на основните права и по-безопасна цифрова среда. Потребителите трябва да разполагат с механизъм за сигнализиране на съдържание, което считат за незаконно, а платформата трябва да съобщи решението си по подадения сигнал и възможностите за неговото обжалване.
В България Комисията за регулиране на съобщенията е координатор за цифровите услуги. Компетентни органи по прилагането на DSA са още СЕМ и Комисията за защита на личните данни в рамките на техните правомощия. КРС изрично уточнява, че самата комисия не решава кое конкретно съдържание да бъде премахнато – решенията за модериране се вземат от платформите съгласно приложимите правила.
КОГАТО ВИРТУАЛНАТА „РАЗПРАВА“ ПРЕМИНЕ В РЕАЛНИЯ ЖИВОТ
Случаят идва в период на засилена обществена чувствителност към насилието. През август 37-годишният Георги Кузев беше убит в района на Младежкия хълм в Пловдив. По данни на прокуратурата, цитирани на 27 август, осем непълнолетни на възраст между 14 и 17 години вече са били привлечени като обвиняеми във връзка със случая.
Двата случая нямат установена връзка и не следва да бъдат приравнявани. Пловдивският случай обаче показва защо изображенията и посланията, свързани със смърт и насилие, не трябва автоматично да бъдат омаловажавани, когато засегнатото лице твърди, че се чувства заплашено.
КАКВО МОЖЕ ДА НАПРАВИ ПОСТРАДАЛИЯТ
При подобна ситуация първата стъпка е съдържанието да не бъде изтривано от собственото устройство преди да бъдат съхранени доказателства. Следва да бъдат запазени оригиналният URL на публикацията и профила, потребителското име, скрийншотове, записи на видеата и коментарите, датата и часът, както и историята на обажданията.
Съдържанието може да бъде сигнализирано директно на TikTok. При данни за заплаха или друго противоправно действие сигнал може да бъде подаден в МВР, прокуратурата и Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП. МВР официално посочва, че сигнал за киберпрестъпления и други интернет заплахи може да бъде подаден чрез специализирания портал на дирекцията.
Практиката показва, че при получен сигнал българските служби могат да взаимодействат и с международни социални платформи. През 2023 г. например ГДБОП съобщи за премахване на манипулиран видеоклип след получен сигнал и посочи сътрудничеството си с чуждестранни платформи и доставчици на цифрови услуги.
KANAL7.BG СЕЗИРА КОМПЕТЕНТНИТЕ ИНСТИТУЦИИ
С оглед на предоставените материали и твърденията за системно разпространение на съдържание, представящо жив човек като починал, KANAL7.BG алармира компетентните органи за необходимостта случаят да бъде проверен.
Предмет на проверка следва да бъде не медийно предположение за вина, а конкретните факти: кой е създал изображенията, кой ги е публикувал, какъв е пълният контекст на отношенията между страните, имало ли е предходни или последващи закани, как е разпространено съдържанието и какви реални последици е предизвикало.
Компетентност според конкретните факти могат да имат МВР и Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП, прокуратурата и съдът, включително при преценка за приложимост на чл. 144, ал. 1, чл. 146–148 и чл. 161, ал. 1 от Наказателния кодекс. При въпроси, свързани с обработване на лични данни, компетентност има Комисията за защита на личните данни, а по спазването на задълженията на посредническите услуги по DSA – КРС като национален координатор за цифровите услуги, наред с останалите компетентни органи.
До произнасянето на компетентен орган не може да се твърди, че конкретен потребител е извършил престъпление. Това може да бъде установено единствено по предвидения в закона ред.
Източник на информацията: сигнал и материали, предоставени на KANAL7.BG; Министерство на правосъдието; МВР; Комисия за регулиране на съобщенията; Европейска комисия
Изданието KANAL7.BG следи с ключова важност регионалните събития в Северна България. Приканваме нашите читатели и зрители да споделят нашите новини и да ни последват в социалните мрежи: Facebook, YouTube, Instagram и TikTok.
