Реселешкият лук отново събра жители и гости в село Реселец, община Червен бряг, за традиционния празник на един от най-характерните местни земеделски продукти. Зад сладкия вкус на прочутия воден лук стоят вековна традиция, специфичен начин на отглеждане и силна връзка с водата и земята край река Ръчене.
Категория: Регионални / Плевен / Дата: 27 септември 2026 г. / Час: 11:41
ПРАЗНИК НА ЕМБЛЕМАТА НА РЕСЕЛЕЦ
За поредна година село Реселец събра жители, производители и гости за традиционния Празник на реселешкия воден лук.
Събитието отдавна е повече от представяне на земеделска продукция. То разказва историята на местния поминък и на знанията, които поколения семейства са предавали при отглеждането на характерния за района воден лук.
Празникът вече е част и от официалното представяне на туристическия потенциал на община Червен бряг. Общината го посочва сред най-характерните прояви в своя културен календар.
ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ПРАЗНИКЪТ
Историята на самия празник може да бъде проследена документално поне до 2009 година. Официална публикация на Община Червен бряг показва, че през септември 2013 година е проведено петото издание на Празника на водния лук в Реселец. През 2018 година проявата вече достига своето десето юбилейно издание.
Така от местна инициатива празникът постепенно се утвърждава като ежегодно събитие, посветено на труда на реселчани и на продукта, с който селото става разпознаваемо далеч извън района.
Идеята за организирането му се свързва с местното НЧ „Тодор Попов – 1927“. В публикации за историята на събитието секретарят на читалището Емилия Николова разказва, че празникът възниква от желанието да бъде отдадено специално внимание на зеленчука, около който по време на сезона е организиран трудът на много семейства в селото.
Днес празникът се организира от Кметство Реселец и НЧ „Тодор Попов – 1927“, като присъства и в културните календари.
ОТ НАД 600 ГОДИНИ ЛУКЪТ Е ЧАСТ ОТ РЕСЕЛЕЦ
Историята на самия реселешки лук е значително по-стара от тази на празника.
Според сведения, публикувани от Българското национално радио, традицията по отглеждането му в Реселец се проследява близо 600 години назад. Други публикации свързват началото на този поминък приблизително с XV век и ранната история на селото. Точна година, в която местните са започнали да го отглеждат, обаче не е документално установена и затова вековната му история трябва да се разглежда като местна традиция, а не като прецизно датиран исторически факт.
През вековете лукът постепенно се превръща от част от семейното земеделие в емблема на Реселец.
Той присъства в местната кухня, в обичаите и дори в други традиционни празници. БТА например документира използването на реселешкия воден лук като част от традиционната трапеза при местен зимен обичай, където е известен и с народното название „реселешка луканка“.
ЗАЩО ГО НАРИЧАТ „ВОДЕН ЛУК“
Името не е случайно.
Характерът на реселешкия лук е тясно свързан с обилното напояване. Научна публикация за традиционните български растителни видове посочва именно обилното поливане като фактор за качествата и характерния вкус на реселешкия воден лук.
Традиционно насажденията са разположени в градини край река Ръчене. В общински документи също е отбелязана връзката между местната вода и запазването на традиционното производство.
Това е и една от причините местните да свързват неповторимите качества на продукта именно с Реселец.
ЛУКЪТ, КОЙТО СЕ „ЛЕПИ“
Необичаен е и начинът, по който традиционно се отглежда.
Производители описват процеса като трудоемък – земята се обработва, произвежда се разсад, а след това младите растения се пренасят в подготвените лехи.
Местната технология е известна с израза, че лукът не се сади, а се „лепи“. Във вадите се пуска вода, а стръкчетата се поставят в силно овлажнената почва.
Според сведения за традиционното производство засаждането се извършва около началото на юни, а през следващите месеци растенията се нуждаят от редовно напояване. Именно затова и празникът традиционно се организира около периода на прибирането на реколтата.
Това превръща производството не просто в земеделска дейност, а в сезонен ритъм, около който поколения реселчани са организирали част от ежедневието си.
СЛАДЪК, СОЧЕН И ПОЧТИ БЕЗ ЛЮТИВИНА
Най-лесно реселешкият воден лук се разпознава по вкуса.
Описван е като сочен, свеж, сладникав и слабо лютив, поради което традиционно се консумира и суров. Местните дори казват, че може да бъде яден като ябълка.
Луковиците не са напълно еднакви. Формата им може да варира, а характерните цветове са от жълто-кафяво до розово-лилаво. Вътрешните люспи са месести, крехки и сочни – качество, свързвано с обилното напояване.
Заради мекотата и характерния вкус местните използват още едно любопитно название – „реселешко сирене“. То се среща и в официалното описание на традиционните кулинарни празници за 2026 година на Националното сдружение на общините.
КАКВО СЕ СЛУЧВА НА ПРАЗНИКА
С годините празникът се развива и към традиционната среща на производителите са добавени кулинарни и фолклорни прояви.
Една от атракциите е плетенето и представянето на дълги сплитове от лук. Организират се и кулинарни прояви, сред които конкурс за приготвяне на лучник – традиционно печиво с плънка от лук. Дори празничната украса използва самия местен продукт.
Така зеленчукът се превръща едновременно в храна, украса, състезателен елемент и символ на празника.
Музиката, фолклорът и местната кухня постепенно превръщат събитието в среща не само на производители, но и на хора, които идват в Реселец специално заради традицията.
КАКВИ СА ПОЛЗИТЕ ОТ ЛУКА
Лукът като храна е източник на редица растителни съединения и хранителни вещества и е естествена част от разнообразното хранене.
За реселешкия лук съществуват множество местни разкази за лечебни качества, а в популярни публикации му се приписват различни здравословни ефекти. Това обаче не означава, че конкретният сорт трябва да бъде представян като лекарство или средство за лечение на заболяване без медицински доказателства.
Неговото безспорно кулинарно предимство е друго – високата сочност и по-мекият, сладникав вкус позволяват да се консумира суров и в по-големи количества в сравнение с много по-лютиви разновидности.
И точно това е част от причината продуктът да остане толкова разпознаваем.
ОТ СЕМЕЙНИТЕ ГРАДИНИ ДО СИМВОЛ НА ЦЕЛИЯ КРАЙ
Историята на реселешкия воден лук показва как местният поминък може постепенно да се превърне в културна идентичност.
Първо идват земята, водата и трудът. След тях – знанията, предавани между поколенията. Много по-късно се появява организираният празник.
Днес Денят на реселешкия воден лук е сред характерните събития, чрез които Община Червен бряг представя възможностите си за културен и фестивален туризъм.
Затова празникът не разказва само за един зеленчук.
Той разказва за Реселец, за поколенията производители, за водата на Ръчене, за местната кухня и за един поминък, оцелял достатъчно дълго, за да се превърне в част от самоличността на селото.
Източници на информацията: Община Червен бряг, Българска телеграфна агенция, Българско национално радио, Национално сдружение на общините в Република България, културни и исторически сведения за Празника на реселешкия воден лук.
Изданието KANAL7.BG следи с ключова важност регионалните събития в Северна България. Приканваме нашите читатели и зрители да споделят нашите новини и да ни последват в социалните мрежи: Facebook, YouTube, Instagram и TikTok.
