Добър вечер по традиция с мен Христо Гешов, в затвърдилата се вече рубрика „Коментарът“ по Канал 7, в която коментирам, анализирам факти от отминали събития, изразявайки демократичното си право на гражданин, поне за сега.
Обещах си да не навлизам в детайли, а просто базирайки се на отминалите събития и миналото на настоящите ни вечни кандидати и местни политици, които през 4 години си се преизбират математически и стратегически, предимно с корпуративен вот, машинации, лъжи и още лъжи, сътворях текстове на песни, върху актуални мелодии. И до днес, тънкообидните ни с огромно самочувствие,болни амбиции и пълни джобове и гърла местни имена в политиката, ако изобщо това посмещище тук може да се нарече политика, дискутират и обвиняват един или друг за креативността и напасването на събития, факти и действителни истории, в стих върху мелодия, изпят от мен. Години наред пред погледа на цялата общественост, че и България, защото огромна част от журналистическите ми разследвания са видели национален, че даже и световен ефир, нищо, че не съм журналист, не че пък съм и претендирал да съм, всички бяхте свидетели как редица пъти бях изнудван, заплашван, пален, нападан, клеветен, дори нечия наглост, без да цитирам имена си позволи преди време да качи снимки, от архива на МВР на безжизненото тяло на биологичният ми баща, който през далечната 94 -та беше убит. И пак прред всики погледи, вперени тихомълком в интригата, драмата, чакайки и още, не се продадох, не се отказах, но понеже класата и приемането на непроменящите се наши местни политици, гледайки от своята собствена призма е такава, как те биха направили нещата, явно още не са приели, че дори да съм запазил добрият тон с някои от тях, категорично не значи, че ги подкрепям, споделям вижданията и решенията им, а още по-далеч съм от мисълта, да постъпвам, като тях.
