В мразовития януарски въздух на Богоявление, когатоводите се освещават и небето сякаш се отваря за един миг, древни легенди и забравени предания проблясват катодалечни светлини през отминалото време. Това е празник, обвит в тайнство и дълбока символика, носещ спомени засъбития, които са устояли на изпитанията на вековете. Нокакво знаем днес за тези свещени моменти?
От дълбините на старинни ръкописи до устни предания, предавани от поколение на поколение, Богоявление носи в себе си мистична сила, която продължава да вълнува и вдъхновява. Днес ще се потопим в забравени истории, щеразлистим пожълтели страници и ще се опитаме данадникнем отвъд булото на времето, за да възкресимсвидетелствата за едно от най-древните и значимихристиянски тайнства. Пригответе се за едно пътешествие, изпълнено с вяра, мистерия и неугасващия стремеж начовека да докосне божественото.
Празникът на Кръщението Господне се нарича още и Боговление или Йордановден, а някъде народът го наричаВодици.
В „Жития на светците“ синодално издание от 1991 г. сеспоменава, че съществуват свидетелства за празнуването натози най-древен Господен празник още през II век, но до IV век се е съединявал с Рождество Христово. Общият празникза двете събития се наричал Богоявление, защото прикръщенето Си в Йорданските води Иисус Христос се явилна света в обществено служение. Чрез раждането Си Той сеявил на света в плът. По-късно Църквата приела да празнувадвете събития по отделно – на 25 декември РождествоХристово, а на 6 януари – Богоявление.
Твърде малко са подробностите за земния живот на ГосподИисус Христос преди Неговото кръщение, които можем данамерим в страниците на евангелските повествувания. Спасителят, Който наистина се е постарал „да изпълнивсяка правда“ (Мат. 3:15), изчакал да навърши 30-годишната възраст, необходима по еврейския обичай за всеки свещеникили учител, и преди да излезе на обществена проповедприел кръщението на Своя Предтеча. Наскоро преди товаЙоан Кръстител, синът на свещеник Захария и Елисавета, бил започнал по Божия повеля покайната си проповед „въвВитавара отвъд Йордан“ (Йоан 1:28). Йоан билпредсказаният от пророк Малахия Ангел, който трябвало даприготви пътя на Господа (Мат. 3:1). За него бил говорилоще великия Исая: „Гласът на викащия в пустинята говори: пригответе път Господу, прави направете в пустинятапътеките за нашия Бог“ (Ис. 40:3). „Йоан кръщаваше в пустинята и проповядваше покайно кръщение заопрощаване на греховете“ (Марк 1:4).
И ето, Един дошъл „от Галилея на Йордан при Йоан, за дасе кръсти от него. А Йоан го възпираше и думаше: аз имамнужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идваш при мене? НоИисус му отговори и рече: Остави сега; защото тъй намподобава да изпълним всяка правда. Тогава Йоан Годопуска“ (Мат. 3:13-15). „А когато се кръсти целия народ, и когато Иисус, след като се кръсти, се молеше, отвори сенебето, и Дух Свети слезе върху Него в телесен вид, катогълъб“ (Лука 3:21,22). „И ето, глас от небесата, койтоказваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е МоетоБлаговоление“ (Мат. 3:17).
При кръщението на Иисуса Христа се възвестила на светатази велика тайна, за която Старият Завет само загатвал и върху която древните Египет и Индия само баснословили – тайната на Божествената Троица. Отец се явил на нашияслух, Духът се явил на човешкото зрение, а Синът – наосезанието ни в многогодишното Си общуване с човеците.
Богоявленският празник е свързан с великотоводоосвещение, което трябва да ни напомня, че прибреговете на река Йордан Бог е обновил чрез вода и Духнашата овехтяла от греха природа.
В „Жития на светиите“ съставени от Свети ДимитрийМитрополит Ростовски (преведено издание от руски език наМосковската синодална типография 1902г.) е посочено, чеСвети Кирил Йерусалимски казва: „началото на света в водата, началото на Евангелието е Йордан. От водата възсиядневната светлина, защото Божият Дух, Който „се носеше“ преди това „над водата“, заповяда на светлината да възсияеот тъмнината. От Йордан възсия светлината на светотоЕвангелие. Първият Учител на целия свят, Христос – Божията сила и Божията Премъдрост, от къде започнаСвоето учение? Нима не от Йорданските води? „Оттогава – се казва в Евангелието – Иисус начена да проповядва и даказва: покайте се“ (Мат. 4:17). И веднага след Него се явимножеството на учителите – светите апостоли, които Тойизпрати на проповед. По такъв начин водите са дали животи на естествените птици (Бит. 1:21) и на духовните птици. Защото откъде бяха призовани към апостолско и учителскослужение Петър и Андрей, Иаков и Йоан (Мат. 4:18, 21)? Нима не от водите? От рибарите Господ Си избра Своитеапостоли. Откъде жената самарянка се яви катопроповедница на истинския Месия в своя град? Нима не отводите на Иаковския извор (Йоан 4:6, 7)? Откъде и прогледналият слепец излязъл като свидетел начудотворната Христова сила? Нима не от водата наСилоамската купел (Йоан 9:7)? Всичко това билопредуказание на светото Кръщение, в което и душевнатаслепота се изцелява, и греховната сквернота се умива, и църковните учители получават божествена премъдрост. Защото чрез кръщението на човека се подава тази благодат, с помощта на която той може да придобие велико познаниеи просвещение; оттук също и наставниците на вярата сесдобиват с духовни криле, според словото на Писанието: „ще достигнат криле на орли, ще припнат и не ще сеотрудят“(Ис. 40:31).
Празникът Богоявление се нарична още Просвещение, защото Йорданското събитие ни просвещава, като нипоказва Бога изявен в непостижимата тайна на единосъщатаи неразделна Троица. Всеки от нас, чрез своето Кръщениебива осиновен от Отеца на Светлината чрез заслугата наСина и чрез силата на Светия Дух.
Така, както студените води на Йордан символично измиватгреховете на човечеството, така и нашето пътуване презтайните на Богоявление ни напомня за вечните истини, вплетени в тъканта на вярата. Всяка дума, всяка легенда и всеки запазен спомен носят своята светлина, която озарява и днес нашия път. Макар времето да е покрило много отсвидетелствата с прах и забрава, тайнството на този празникостава живо в сърцата на вярващите.
Източник: Иконопис БГ
Източник на изображение: https://ikonopis.bg/ikoni-isus-hristos
