Почина актрисата Нина Дамянова – едно от имената, свързани с изграждането на историята и художествения облик на театър „Българска армия“. За кончината ѝ съобщиха от театралната трупа.
Категория: Култура / Дата: 6 октомври 2026 г. / Час: 18:55 ч.
БЛИЗО ТРИ ДЕСЕТИЛЕТИЯ НА СЦЕНАТА НА „БЪЛГАРСКА АРМИЯ“
Нина Дамянова става част от трупата на театър „Българска армия“ през 1956 година и посвещава близо три десетилетия от професионалния си път на неговата сцена.
През годините работи с едни от значимите български режисьори на своето време и изгражда множество запомнящи се образи в постановки по произведения на българската и световната драматургия.
Сред първите ѝ роли в театъра е Мариана в „Лично дело“ от Александър Щейн, поставена от режисьора Кънчо Илиев през 1956 година.
Следват Патриция Лансен в „Лека нощ, Патриция!…“ от Алдо де Бенедети под режисурата на Стефан Гадуларов през 1958 г., както и Ния в „Железният светилник“ през 1958 г. и „Преспанските камбани“ през 1959 г. по Димитър Талев, режисирани от Николай Люцканов.
РОЛИ, ОСТАНАЛИ В ИСТОРИЯТА НА ТЕАТЪРА
През 60-те години Нина Дамянова продължава да среща публиката с различни драматургични светове и режисьорски почерци.
Тя е Льоля в „Океан“ от Александър Щейн, режисиран от Леон Даниел през 1962 г., Нели в „Необикновен процес“ от Мария Симова, отново под режисурата на Леон Даниел през 1964 г., и Наталия Дмитриевна Горич в „От ума си тегли“ от Александър Грибоедов, поставен от Асен Шопов през 1966 година.
Следват Антеа Кокс в „Дипломати“ от Петер Карваш през 1967 г. и Мирослава в „Самуил“ от Магда Петканова през 1968 година.
РАБОТИ С КРИКОР АЗАРЯН, ЛЕОН ДАНИЕЛ И АСЕН ШОПОВ
През следващото десетилетие актрисата продължава да изгражда силно сценично присъствие.
Сред ролите ѝ са Кармелина в „Голямата печалба“ от Ектор Кинтеро под режисурата на Крикор Азарян през 1971 г. и Розина в „Един безумен ден или Сватбата на Фигаро“ от Бомарше, режисирана от Веселина Ганева през 1972 година.
През 1973 г. участва във „Време разделно“ по Антон Дончев с режисьор Асен Шопов.
Следват Мария в „Улица „Безименна“ от Емил Манов през 1974 г., Кераница в „Албена“ от Йордан Йовков през 1975 г., Въловица в „От земята до небето“ от Никола Русев и Кралицата в „Честна мускетарска“ от Валери Петров през 1976 година.
ЕДНА ОТ АКТРИСИТЕ, ИЗГРАДИЛИ ПАМЕТТА НА ТЕАТЪРА
През 1982 година Нина Дамянова се появява като Синьора Монтеки в „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир под режисурата на Иван Добчев.
С десетилетията си на сцената и работата с поколения български творци Нина Дамянова остава сред актьорите, чиито имена са трайно вписани в историята на театър „Българска армия“.
„Със своите роли, с дългогодишното си присъствие в трупата и с работата си с поколения творци Нина Дамянова е част от онези актьори, които изграждат паметта на театър „Българска армия“, посочват от трупата.
Професионалният ѝ път остава част от историята на театъра и от периода, в който се изгражда и утвърждава неговият художествен облик.
Източник: БТА / Театър „Българска армия“
Следете KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС за важните новини от България и региона. Последвайте ни във Facebook, YouTube, Instagram и TikTok за още новини, култура, интервюта и репортажи.
