На 20 юли православната църква почита един от великите старозаветни пророци, а народните традиции го свързват с гръмотевиците, дъжда и плодородието.

Илинден е – почитаме свети пророк Илия

Днес, 20 юли, Българската православна църква отбелязва Илинден и почита паметта на свети пророк Илия.

Празникът е сред най-значимите летни дни в българския народен календар. Свети Илия се почита като един от великите старозаветни пророци и ревностен защитник на вярата.

В народните представи той е господар на небето, гръмотевиците, светкавиците, бурите и дъждовете.

На много места в страната днес се отслужват празнични литургии, правят се курбани за здраве и се организират традиционни селски събори.

Кой е свети пророк Илия

Свети пророк Илия живял през IX век преди Христос по времето на израилския цар Ахав.

Според библейския разказ той се противопоставял на идолопоклонничеството и призовавал народа да запази вярата си в Бога.

Името Илия се свързва със значението „крепост Господня“.

Православната традиция го представя като човек с непоколебима вяра, силна молитва и ревност към Божия закон.

Един от най-известните разкази за него е свързан със суша, продължила години, и последвалия дъжд след неговата молитва.

Огнената колесница на свети Илия

Според Свещеното писание пророк Илия не завършил земния си живот по обичайния начин.

Той бил отнесен на небето с огнена колесница.

Именно от този образ произлизат много от народните представи за светеца като повелител на небесния огън.

В българските предания се разказва, че когато свети Илия препуска с колесницата си по небето, се чуват гръмотевиците, а искрите от конете му се превръщат в светкавици.

Това е фолклорен образ, чрез който предците ни са обяснявали силните летни бури и природните стихии.

Празник на гръмотевиците и дъжда

В народните вярвания свети Илия е наричан Гръмовник, Гръмоделец и Гръмоломник.

Хората вярвали, че той управлява бурите, градушките и дъждовете и може да донесе както плодородие, така и унищожителна стихия.

Затова Илинден се приемал като ден, в който човек трябва да проявява особено уважение към природата.

На места се извършвали молебени за дъжд и се принасял общоселски курбан с молитва за здраве, плодородие и защита от бедствия.

Какви са традициите на Илинден

По традиция на Илинден в много населени места се организират събори, семейни събирания и общи трапези.

Коли се курбан, който се освещава и раздава за здраве.

В някои райони за празничната трапеза се приготвя петел, а на други места – овен, агне или по-голямо животно за общоселски курбан.

Обичаите се различават в отделните краища на България, но общият им смисъл е един – молитва за здраве, дъжд, богата реколта и защита от природни бедствия.

Илинден е бил особено важен за земеделците, тъй като се пада в разгара на жътвата и вършитбата.

Какво не се прави според народните поверия

Според старите вярвания на Илинден не трябва да се извършва тежка полска работа.

Хората се страхували, че ако разгневят светеца, той може да изпрати буря, гръм или градушка.

Съществува и разпространено народно поверие, че на този ден не трябва да се влиза в морето, реките и дълбоките води.

Преданието гласи, че на празника си свети Илия „взема курбан“.

Това е фолклорно вярване, а не църковно правило. Независимо от празника, влизането във вода трябва винаги да бъде съобразено с метеорологичните условия, спасителните флагове и указанията на властите.

Илинден в народния календар

Илинден е смятан за един от най-големите летни празници.

Според старите представи от този ден времето постепенно започва да се променя и да се насочва към есента.

В миналото възрастните разказвали истории за пророк Илия, пеели обредни песни и молели светеца да изпрати благоприятно време.

На много места храмове, параклиси и населени места носят името „Свети Илия“ и отбелязват своя храмов или селищен празник именно на 20 юли.

Кой празнува имен ден

На Илинден имен ден празнуват хората с имената:

Илия, Илиян, Илияна, Илин, Илина, Илиана, Илинка, Илко, Илка и Илчо.

В различните краища на страната към именниците се добавят и други производни на името Илия.

По традиция именниците посрещат гости и отправят пожелания за здраве, сила и благополучие.

Празник на вярата и уважението към природата

Илинден събира в едно християнската почит към свети пророк Илия и вековните народни представи за силата на природата.

Това е ден за молитва, благодарност и почит към традициите, предавани през поколенията.

Празникът напомня на хората, че гръмотевиците, бурите и огънят могат да бъдат едновременно източник на страх и част от естествения кръговрат на природата.

KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС честити празника на всички именици!

Нека носят името си със здраве, сила и благополучие!

Малко известни поверия за Илинден

Освен добре познатите традиции, в различни краища на България са съхранени и по-малко известни поверия, предавани от поколение на поколение.

В Родопите, Странджа и части от Северозападна България възрастните хора разказвали, че на Илинден небето се „отваря“ за кратко и Бог чува най-искрените молитви. Затова мнозина ставали още преди изгрев, за да се помолят за здраве и благополучие.

На места се вярвало още, че човек не бива да изрича лоши думи или клетви в този ден, защото „свети Илия ги чува първи“ и злото може да се върне към онзи, който го е пожелал.

Защо не се броят светкавиците

Старите хора предупреждавали децата никога да не броят светкавиците на Илинден.

Според народното поверие това било проява на неуважение към светеца и можело да донесе страх, неспокойствие или лош късмет.

Днес това се приема като част от българския фолклор, но разказът продължава да се пази в много семейства.

Огънят на Илинден

В някои селища хората не палели нов домашен огън на Илинден.

Вярвало се, че всяка небрежност с огъня в този ден може да предизвика пожар или буря през годината.

На други места оставяли огнището да изгори спокойно без да го разравят, защото вярвали, че така домът ще бъде пазен от мълнии.

Росата на Илинден

Едно почти забравено поверие разказва, че росата, събрана рано сутринта на Илинден, има лечебна сила.

Жените излизали преди изгрев, събирали роса с ленена кърпа и измивали лицето на децата за здраве, красота и предпазване от болести.

В някои райони тази роса се пазела през цялата година и се използвала при висока температура или уплаха.

Лечебните билки след Илинден

Народните лечители вярвали, че след Илинден повечето лечебни растения постепенно започват да губят силата си.

Затова най-ценните билки се събирали малко преди празника или в ранното утро на самия ден.

Смятало се, че тогава природата е събрала най-много лечебна енергия.

Това е традиционно народно вярване и не е научно потвърдено.

Защо не се работи на полето

В много райони на България на Илинден не се коси, не се жъне и не се вършее.

Според поверията шумът от сечива и машини можел да разгневи свети Илия и той да изпрати буря, градушка или пожар.

Затова денят бил посветен на почивка, молитва и семейно събиране.

Илинден и пчеларите

Малко известна традиция е свързана с пчеларите.

На места те отваряли кошерите още призори и оставяли първата пчела сама да излети.

Вярвали, че ако тя полети спокойно, семейството ще бъде силно и ще има много мед през годината.

Какво се е гледало по времето на Илинден

Нашите предци внимателно наблюдавали небето именно на този ден.

Според народните вярвания:

• ако Илинден е слънчев – есента ще бъде дълга и топла;
• ако завали силен дъжд – очаква се плодородна година;
• ако има много гръмотевици – зимата ще бъде снежна;
• ако вечерта небето остане напълно ясно – гроздето ще узрее рано.

Тези прогнози са част от българския народен календар и нямат научно потвърждение.

Легендите за колесницата на свети Илия

Според една стара българска легенда свети Илия препуска по небето със златна колесница, теглена от огнени коне.

Гръмотевиците са шумът от колелата ѝ, а светкавиците – искрите, които хвърлят подковите.

Друга легенда разказва, че светецът преследва злите сили и ги поразява с огнени стрели.

Именно затова по време на буря хората се кръстели и не оставали под самотно дърво, вярвайки, че там може да се укрива нечиста сила.

Защо Илинден е смятан за граница на лятото

В народния календар Илинден бележи своеобразния прелом на лятото.

Старите хора казвали:

„След Илинден лятото тръгва към есента.“

Смятало се, че водата постепенно започва да изстива, денят неусетно намалява, а природата се подготвя за следващия сезон.

Именно затова празникът е възприеман като символична граница между разгара на лятото и началото на неговия край.