Бюджет 2026 влезе за второ разглеждане в парламентарната Комисия по бюджет и финанси, като сред най-оспорваните предложения се оказаха данъчните облекчения за родители, трудовите права на хората с 4-часови договори и премахването на автоматичните механизми за определяне на заплатите в част от държавния сектор.

Законопроектът за държавния бюджет беше приет на първо четене на 15 юли със 143 гласа „за“ и 81 „против“. Предстои депутатите да решат кои от предложенията между двете четения ще бъдат включени в окончателните текстове. 

Искат удвояване на данъчното облекчение за родители

Едно от предложенията предвижда данъчните облекчения за млади родители да бъдат увеличени от 300 на 600 евро.

Поддръжниците на промяната посочват, че размерът на облекчението не е осъвременяван от 2022 г. и вече не отговаря на увеличените разходи на семействата. Според тях средствата достигат до работещи родители, които реално са внесли данъци, и обикновено се получават в края на годината или в началото на следващата.

Идеята беше подкрепена от представители на ГЕРБ-СДС и „Продължаваме Промяната“. По време на заседанието беше изразено мнение, че в бюджета има възможност за подобна мярка и тя би предоставила пряка подкрепа за българските семейства. 

Финансовото министерство предупреждава за неточности

Министерството на финансите се противопоставя на промяната да бъде въведена още през настоящата година.

Аргументът на финансовото ведомство е, че част от данъчното облекчение вече се използва авансово. Промяна в средата на годината може да увеличи административната тежест за работодателите и да доведе до грешки при изчисляването и възстановяването на сумите.

Финансовият министър Гълъб Донев предупреди, че моментът е прекалено късен за подобна корекция в рамките на 2026 г. Предложението все още не е окончателно прието и предстои да бъде решено дали ще остане в закона. 

Спор за хората, работещи на четири часа

Напрежение в комисията предизвика и предложението, свързано с работещите на непълно работно време.

Обсъжда се промяна в начина, по който се определят трудовият стаж и правото на годишен отпуск при 4-часови договори. Според правителството настоящият режим създава неравнопоставеност, защото при определени условия четири часа труд могат да се зачитат като пълен ден стаж.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова защити промяната с аргумента, че времето, отработено при договори за два или три часа, се отчита почасово, докато при четиричасовия труд възниква различен режим. Наталия Ефремова заема поста министър на труда и социалната политика от 8 май 2026 г. 

Опозицията: Промяната ще засегне уязвими работници

Критиците на предложението предупреждават, че промяната може да засегне хора, които формално са назначени на четири часа, но реално работят значително повече.

По време на дебата Венко Сабрутев определи мярката като насочена срещу работещите. От ДПС посочиха, че извън София има населени места с ограничен пазар на труда, където хората често са принудени да приемат неблагоприятни условия, за да осигурят доход на семействата си.

Управляващите защитиха предложението като опит да се въведе по-справедливо отчитане на реално положения труд. Според обсъжданите текстове промяната трябва да започне да се прилага от 31 декември 2026 г., но само ако бъде окончателно приета. 

Промени в автоматичното увеличение на заплатите

Широка подкрепа в комисията е получила и идеята да бъдат премахнати част от механизмите, които автоматично обвързват възнагражденията в държавния сектор със средната или минималната работна заплата.

Дискусията обхваща заплащането в МВР, отбраната и Националната служба за охрана. Представители на ДПС са се обявили срещу промяната, докато от ГЕРБ-СДС настояват автоматичният механизъм да бъде запазен за образованието. 

Основната цел на правителството е да ограничи автоматичното нарастване на разходите и да даде възможност възнагражденията да се определят чрез конкретни бюджетни решения.

Основните параметри на Бюджет 2026

Официалният проект на държавния бюджет предвижда:

• 49,6 млрд. евро приходи, помощи и дарения;
• 56,8 млрд. евро общи разходи;
• 5,7% от БВП бюджетен дефицит;
• 37,7 млрд. евро държавен дълг;
• дълг, равняващ се на 30,1% от БВП;
• до 10,1 млрд. евро нов държавен дълг през 2026 г.;
• 4,3% прогнозна средногодишна инфлация. 

Министерството на финансите обяснява, че около 4,281 млрд. евро, или 3,4% от БВП, са свързани със стари задължения, поети ангажименти и предварително отчетени приходи. Според ведомството без тези позиции дефицитът би бил приблизително 2,3% от БВП. 

Какво предстои

Комисията трябва да гласува отделните текстове и предложения, след което да изготви доклад за второто четене в пленарната зала.

До окончателното гласуване нито увеличението на данъчните облекчения, нито промените за четиричасовите договори трябва да се представят като влезли в сила. Те остават предложения, по които депутатите продължават да спорят.