Президентът може да върне закон, но не може сам да увеличи пенсиите. Може да предложи промяна на Конституцията, но не може да я пренапише с указ. В деня на президентските избори Канал 7 проследява историята на институцията и обяснява къде започва и къде свършва властта на държавния глава.
На 25 октомври България гласува за президент и вицепрезидент. Зад избора на кандидатска двойка стои и един съществен въпрос: каква власт всъщност даваме с гласа си? Отговорът започва с устройството на държавата — България е парламентарна република, в която президентът, Народното събрание и Министерският съвет имат различни задачи.
Кой е първият президент — Петър Младенов или Желю Желев?
И двете имена имат място в отговора, но по различни причини.
На 3 април 1990 г. Народното събрание избира Петър Младенов за председател (президент) на републиката. Постът е създаден с промени в тогавашната Конституция и предхожда днешния модел на президентската институция. Младенов остава на него до 6 юли същата година.
На 1 август 1990 г. Великото народно събрание избира Желю Желев за държавен глава. През януари 1992 г. той печели и първите преки президентски избори. Така Желев е първият български президент, избран непосредствено от гражданите. Негов вицепрезидент след прекия вот е Блага Димитрова. president.bg
Президентите през годините
| Държавен глава | Период на поста | Как е избран и колко мандата има |
|---|---|---|
| Петър Младенов | Април–юли 1990 г. | Избран от Народното събрание като председател (президент); кратък период по тогавашната Конституция |
| Желю Желев | 1990–1997 г. | Избран от Великото народно събрание през 1990 г.; печели един петгодишен мандат на преките избори през 1992 г. |
| Петър Стоянов | 1997–2002 г. | Избран пряко през 1996 г.; един мандат |
| Георги Първанов | 2002–2012 г. | Избран през 2001 г. и преизбран през 2006 г.; два мандата |
| Росен Плевнелиев | 2012–2017 г. | Избран пряко през 2011 г.; един мандат |
| Румен Радев | 2017–23 януари 2026 г. | Избран през 2016 г. и преизбран през 2021 г.; вторият му мандат приключва предсрочно |
| Илияна Йотова | От 23 януари 2026 г. | Поема президентския пост като вицепрезидент след оставката на Румен Радев, за остатъка от мандата |
Историческите периоди и начинът на заемане на поста са от архивите на президентската институция и БНР. Архивен фонд на БНР
Избираме ли непременно „седмия президент“?
Тук има важна подробност. В официалната последователност на президентската институция Желю Желев е първият президент, а Румен Радев — петият. След като Илияна Йотова поема поста на 23 януари 2026 г., тя става шестият президент по това броене.
Ако включим и Петър Младенов, вече говорим за седем различни личности. Затова най-точно е да кажем, че днес гласуваме за следващия президентски мандат. Дали ще има седми различен президент след Желев, зависи от резултата — преизбирането на човек, който вече заема поста, не добавя нова личност към списъка. Президент на Република България
Как се променя президентската власт?
През 1990 г. институцията възниква в условията на политически преход. Конституцията от 1991 г. установява съвременния модел: пряко избран президент с петгодишен мандат, подпомаган от вицепрезидент. Президентът олицетворява единството на нацията и представлява държавата в международните отношения. president.bg
Една от най-съществените по-късни промени засяга служебните правителства. Преди измененията от 2023 г. президентът разполагаше с по-широка свобода при избора на служебен премиер, а неуспешните опити за редовен кабинет водеха и до разпускане на парламента.
Действащият модел ограничава избора на служебен министър-председател до определени длъжностни лица: председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председател на Сметната палата, омбудсмана или негов заместник. Кабинетът се назначава по предложение на избрания служебен премиер. Парламентът продължава да работи, вместо президентът автоматично да го разпуска. Тези ограничения останаха в сила след конституционния контрол върху промените. constcourt.bg
Може ли президентът да спре закон?
Може да го върне за ново обсъждане с мотиви — това е познатото президентско вето. То дава възможност за повторен дебат и поправяне на спорни текстове.
Ветото обаче не е окончателна забрана. Народното събрание може да го преодолее с повече от половината от всички депутати — най-малко 121 гласа. Тогава президентът е длъжен да обнародва закона в седемдневен срок.
Отделно държавният глава може да сезира Конституционния съд. Решението дали законът противоречи на Конституцията принадлежи на съда. Президент на Република България
Може ли сам да увеличи пенсии, заплати и помощи?
Не. Президентът не приема държавния бюджет, не определя данъците и не управлява социалните плащания. Той може да поставя проблемите в публичния дневен ред и да използва правомощията си спрямо приетите закони, но конкретните финансови решения зависят от правителството и парламента.
| Обещание или очакване | Кой взема съответните решения |
|---|---|
| Увеличение на пенсии и социални плащания | Парламентът чрез закони и бюджета; правителството ги изпълнява |
| Промяна на данъчни ставки | Народното събрание със закон |
| Ремонт на улица или местна инфраструктура | Компетентната община или държавна институция |
| Управление на министерства и държавни програми | Министерският съвет и министрите |
Президентът няма общо право да внася обикновени законопроекти. Конституцията дава това право на народните представители и Министерския съвет, а проектът за държавен бюджет се внася от правителството.
Може ли да смени правителството?
Президентът връчва мандатите за съставяне на кабинет по конституционната процедура. Първо получава възможност най-голямата парламентарна група, след неуспех — втората, а при нов неуспех президентът избира на коя от останалите да възложи третия мандат.
Редовното правителство обаче се избира от Народното събрание. Президентът не може да го освободи само защото не одобрява политиката му. При провал на процедурата за кабинет се стига до служебно правителство и нови избори съобразно действащите ограничения. Президент на Република България
Какво означава „върховен главнокомандващ“?
Президентът има важни правомощия за отбраната, но това не означава неограничена лична власт над армията. Назначаването на висшия команден състав и обявяването на мобилизация са свързани с предложения на Министерския съвет.
Държавният глава председателства Консултативния съвет за национална сигурност. Този съвет събира институциите за обсъждане на рискове и общи позиции; той не замества решенията на компетентните органи.
Президентът не може по собствено политическо желание да обявява война. Конституцията предвижда извънредни правомощия при строго определени обстоятелства и последващо произнасяне на парламента. mjs.bg
Може ли да нареди арест или да отмени присъда?
Президентът не ръководи разследванията и не може да нарежда на прокурор кого да обвини или на съдия как да реши дело.
Различно правомощие е помилването. То се отнася до наказание по влязла в сила присъда. Помилването не представлява нов съдебен процес и не означава, че президентът е признал осъдения за невинен. Конституционният съд разглежда това правомощие като проява на държавна милост. 11-04-2012 г. Отворете решението
Каква е ролята на вицепрезидента?
Вицепрезидентът се избира заедно с президента. Той не получава автоматично всички негови правомощия и не може по свое решение да налага вето или да назначава служебен кабинет.
Президентът може да му възложи четири конкретни групи правомощия: назначения, определени със закон; въпроси на българското гражданство; предоставяне на убежище; помилване. Това делегиране не заличава правомощията на самия президент. constcourt.bg
При предсрочно прекратяване на президентските пълномощия вицепрезидентът поема поста за остатъка от мандата. Именно тази процедура доведе до встъпването на Илияна Йотова като държавен глава през януари 2026 г. Президент на Република България
Може ли президентът да опрости кредит?
Не може да заличи банков заем или сметка за ток. Конституционното правомощие е за опрощаване на несъбираеми държавни вземания при съответните условия. Президентската институция изрично разграничава тези задължения от частни кредити, комунални сметки и общински вземания. president.bg
Може ли да промени Конституцията или държавното устройство?
Президентът има право да предложи изменение на Конституцията. Това е същественото изключение от липсата на обща законодателна инициатива.
Предложението обаче трябва да премине през установената парламентарна процедура. Промени, запазени за Велико народно събрание, включително във формата на държавно управление, изискват именно такава процедура. Президентски указ не може да превърне България в президентска република. constcourt.bg
Колко силен е тогава българският президент?
Влиянието му съчетава конкретни юридически инструменти и обществен авторитет. Ветото може да отвори отново спор за закон. Обръщението може да постави пренебрегван проблем в центъра на вниманието. Консултациите могат да помогнат за изход от политическа криза.
Затова при оценката на всяко президентско обещание има полезен въпрос: може ли кандидатът да го изпълни със собствено правомощие, или за него ще са необходими решения на други институции? Именно тази разлика показва как обещанието би могло да се превърне в действие.
Източници: Конституцията на Република България, президентската институция, Конституционният съд, ЦИК и историческият архив на БНР.
