Осигуровки за държавните служители от 1 август

Осигуровки за държавните служители ще бъдат удържани лично от възнагражденията им от 1 август 2026 г. Народното събрание прие окончателно бюджетите на Държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.

Новият модел предвижда осигурителната тежест да бъде разделена в съотношение 80 към 20 – 80% ще останат за сметка на държавата като работодател, а 20% ще се плащат лично от служителя.

Решението е сред най-съществените промени в социалния бюджет за 2026 г. и ще засегне държавните служители, които до този момент не заплащаха личната част от своите осигурителни вноски.

Как ще се плащат вноските

От 1 август разпределението ще бъде:

• 80% за сметка на работодателя;
• 20% за сметка на държавния служител.

Промяната въвежда постепенно личното участие на служителите в осигуряването им и приближава режима им до този на работещите по трудови договори.

Здравноосигурителната вноска се запазва на 8%. За повечето работещи съотношението между работодател и служител остава 60 към 40, докато за държавните служители ще се прилага преходният модел 80 към 20.

Осигурителният праг става 2300 евро

Максималният месечен осигурителен доход се увеличава на 2300 евро. Това означава, че хората с по-високи възнаграждения ще плащат осигурителни вноски върху по-голяма част от дохода си.

Промяната беше критикувана от опозицията, според която тя ще натовари най-производителните и висококвалифицирани работещи.

„Ще ви вземем повече пари, защото не ни стигат средствата в бюджета, а вие няма да получите нищо“, заяви Мартин Димитров от „Демократична България“.

Управляващите защитиха увеличението като необходимо за стабилността на общественото осигуряване и изплащането на пенсии и обезщетения.

Минималната заплата остава 620 евро

Минималната работна заплата е определена на 620 евро. Досегашният механизъм, който я обвързваше със средната брутна работна заплата за страната, ще бъде променен.

Очаква се до средата на октомври да бъде представен нов модел, по който да се определя размерът ѝ за следващата година.

Решението предизвика въпроси дали бъдещият механизъм ще осигурява достатъчна защита на доходите при растящи цени и инфлация.

Минималната пенсия достига 347 евро

Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст става приблизително 347 евро.

Социалният министър Наталия Ефремова заяви, че приетият бюджет гарантира плащанията към пенсионерите, родителите, безработните и хората във временна неработоспособност.

„Преди всичко бюджетът гарантира плащанията на пенсионери, майки, безработни лица и хора във временна неработоспособност“, посочи Ефремова.

По думите ѝ само след няколко месеца парламентът отново ще трябва да обсъжда нов бюджет и следващи промени в социалната политика.

Спор за майчинството и безработицата

Финалните дебати по бюджета на общественото осигуряване бяха съпроводени от остри спорове за обезщетенията за майчинство и безработица.

Опозицията настоя размерите им да не остават замразени на фона на по-високите цени и увеличаването на осигурителните прагове.

„Обезщетението за безработица не е социална помощ, а осигурително право, финансирано чрез вноските на работещите“, заяви Айтен Сабри от ДПС.

Според критиците увеличаването на осигурителната тежест трябва да бъде придружено и от по-високи обезщетения за хората, останали без работа.

Управляващите посочиха, че бюджетните възможности са ограничени и основната задача е да бъдат гарантирани всички плащания до края на годината.

НЗОК получава рекорден бюджет

Парламентът прие окончателно и бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Общият му размер достига 5,256 млрд. евро.

Здравноосигурителните приходи са планирани в размер на 5,138 млрд. евро, от които:

• 3,187 млрд. евро от здравноосигурителни вноски;
• 1,95 млрд. евро от държавни трансфери за здравно осигуряване.

Разходите се увеличават с около 412 млн. евро, или 8,5% спрямо бюджета за предходната година.

Над 2,3 млрд. евро за болниците

За болнична медицинска помощ са предвидени 2,342 млрд. евро.

За специализирана извънболнична помощ са заложени 351,2 млн. евро, а за първична извънболнична помощ – 345,6 млн. евро.

Около 1,334 млрд. евро ще бъдат насочени към лекарствени продукти, медицински изделия, онкологични терапии и помощни средства.

Разликата между финансирането на болничната и извънболничната помощ отново предизвика спорове.

Част от депутатите настояха повече средства да бъдат насочени към личните лекари, специалистите, профилактиката и ранното откриване на заболявания.

„Предлага ни се бюджет, който е документ на пълно капитулиране пред това, което досега сме имали“, коментира Александър Симидчиев.

Повече контрол през „Е-здраве“

Министерството на здравеопазването съобщи, че платформата „Е-здраве“ вече се използва от около 400 000 възрастни потребители, които имат достъп и до досиетата на приблизително 500 000 деца.

Разработва се и нова функционалност – сигнален бутон, чрез който пациентите ще могат да уведомяват институциите, когато в електронното им досие е отчетен преглед или хоспитализация, които реално не са извършени.

При подаден сигнал ще може да бъде назначена проверка в съответното лечебно заведение.

Здравни права за монасите в Зографския манастир

С пълно единодушие депутатите уредиха здравноосигурителния статус на българските монаси в манастира „Св. великомъченик Георги Зограф“ в Света гора.

От 1 август 2026 г. те ще се считат за лица с непрекъснати здравноосигурителни права.

Предложението беше прието със 192 гласа.

Какво означават решенията

За държавните служители най-пряката промяна е въвеждането на лична осигурителна вноска.

За хората с високи доходи увеличаването на максималния осигурителен праг означава по-големи месечни удръжки.

За пенсионерите бюджетът гарантира минимална пенсия от около 347 евро, а за здравната система са осигурени повече средства за болнична помощ, лекарства и медицински дейности.

Осигуровките за държавните служители ще бъдат една от първите промени, които влизат в сила още през лятото, докато по останалите социални и доходни политики се очакват нови дебати при подготовката на следващия бюджет.