Промени в НПК трябва да ускорят наказателните дела и да ограничат връщането им в досъдебната фаза. Министерският съвет одобри законопроект, насочен срещу процесуалните забавяния и формалните пречки, които възпрепятстват приключването на производствата в разумен срок.

Предложенията поставят акцент върху решаването на делата по същество, вместо процесът да започва отново заради технически пропуски, които могат да бъдат отстранени непосредствено пред съда. Законопроектът предстои да бъде разгледан от Народното събрание и промените все още не са влезли в сила. 

Промени в НПК ограничават връщането на делата

Една от основните цели на законопроекта е да бъдат ограничени случаите, в които съдът прекратява производството и връща делото на прокуратурата.

Предвижда се, когато установените нови фактически обстоятелства сочат същото, еднакво или по-леко наказуемо престъпление, съдът да може да приложи правилната правна квалификация със своя акт, без да връща делото за ново обвинение.

Връщане на делото на прокурора ще се допуска само в по-тесен кръг случаи – например когато новите факти изключват възможността лицето да бъде освободено от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание.

Целта е наказателният процес да не бъде забавян, когато правата на обвиняемия могат да бъдат гарантирани и без започване на процедурата от по-ранен етап. 

Техническите грешки ще се поправят в съдебната зала

Законопроектът предлага очевидните фактически грешки в обвинителния акт да могат да бъдат коригирани директно по време на разпоредителното заседание или в съдебното заседание пред първата инстанция.

Като примери за подобни пропуски са посочени:

• сгрешено име на подсъдимия;
• неправилно изписано ЕГН;
• техническа грешка в цифровото обозначение на правната квалификация;
• други очевидни несъответствия, които не променят същността на обвинението.

Прокурорът ще може да направи поправката устно, без да бъде изготвян нов обвинителен акт и без делото да се връща в досъдебната фаза. 

Според действащата уредба, когато съдът открие очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, на прокурора се предоставя седемдневен срок за отстраняването ѝ. Новото предложение трябва допълнително да съкрати тази процедура, като позволи незабавна устна корекция. 

Повече възможности за ускоряване на наказателните дела

Разширяват се и основанията, на които страните ще могат да поискат ускоряване на съдебното производство.

Такова искане ще бъде допустимо и когато съдът без уважителна причина не извършва необходимите процесуални действия в разумен срок.

При проверката за необосновано забавяне ще могат да се вземат предвид:

• ненавременното насрочване на делото;
• забавено призоваване на участниците;
• продължително неизвършване на процесуални действия;
• забавено изготвяне на мотивите към присъда или друг съдебен акт.

По този начин механизмът няма да обхваща единствено общата продължителност на делото, а и конкретните действия или бездействия, довели до забавянето му. 

Електронни призовки и в досъдебната фаза

Правителството предлага електронното връчване на призовки, съобщения и книжа да бъде разширено и в досъдебното производство.

Досега подобна възможност съществуваше основно при съдебната фаза на наказателния процес. Очакването е електронното връчване да съкрати времето за призоваване и да ограничи случаите, в които разследвания и съдебни заседания се отлагат поради неуспешно връчване на документи. 

Промяната няма да премахне изискванията за надлежно уведомяване. Конкретният ред и доказването на получаването ще зависят от окончателните текстове, приети от Народното събрание.

Какво ще се случва с непотърсените веществени доказателства

Законопроектът предлага решение и за вещите, които са били използвани като веществени доказателства, но след приключването на производството не са били потърсени от правоимащите лица.

Те ще могат да бъдат отнемани в полза на държавата, когато:

• собственикът не бъде открит на посочения адрес в продължение на една година;
• вещта не бъде потърсена до една година след уведомяването;
• правоимащото лице писмено заяви, че се отказва от нея.

Мярката трябва да реши практически проблем с продължителното съхраняване на автомобили, техника, предмети и други доказателства, за които вече е разпоредено връщане. 

Нов ред за издирване на наследници

Предлагат се промени и при уведомяването на наследниците на починал човек, който е бил пострадал от престъпление.

Когато наследниците не могат да бъдат открити в разумен срок, ще се публикува съобщение:

• в общината, района или кметството по последния известен адрес;
• в „Държавен вестник“.

След изтичането на 14 дни от публикуването процедурата по уведомяване ще се счита за изпълнена. Така производството ще може да продължи, без наследниците да бъдат лишени от възможността да научат за правата си. 

Какво предстои

След одобрението от Министерския съвет законопроектът трябва да бъде внесен и разгледан в Народното събрание.

Депутатите могат да променят част от текстовете между първото и второто четене. Едва след окончателното приемане, обнародването в „Държавен вестник“ и настъпването на определената дата на влизане в сила новите правила ще започнат да се прилагат.

До тогава поправянето на грешки, връчването на книжа, исканията за ускоряване и връщането на наказателни дела продължават да се извършват по действащия ред на НПК.