Когато скандалът възпитава

Риалити формати, агресия, демонстративно погазване на правилата и известност на всяка цена – какъв пример получават младите и кога забавлението започва да се превръща в модел за подражание?

Новият сезон на „Ергенът: Любов в рая“ едва започна, но още първите му епизоди поставят въпрос, който е много по-голям от поредното телевизионно риалити. Какво показваме на младите и какво превръщаме в модел за популярност, когато скандалът, демонстративното поведение, конфликтът и прекрачването на граници се оказват най-прекият път към ефирно време и обществено внимание?

Риалити форматите и младите вече не могат да бъдат разглеждани единствено като разговор за телевизионен вкус. Днешният тийнейджър живее едновременно пред телевизора, в TikTok, Instagram, YouTube и останалите социални платформи. Видяното в национален ефир за минути се превръща в откъси, мемета, коментари и съдържание, което продължава да живее далеч след края на предаването.

И всичко това се случва в момент, когато България още е разтърсена от убийството на 37-годишния Георги Кузев на Младежкия хълм в Пловдив – престъпление, за което обвиняемите вече са осем непълнолетни.

Няма основание да се твърди, че едно телевизионно предаване причинява подобно престъпление. Но има основание да зададем далеч по-неудобния въпрос:

Каква среда изграждаме, когато крайността получава повече внимание от нормалността, а скандалът все по-често се превръща във входен билет към известността?

СКАНДАЛЪТ КАТО ФОРМУЛА ЗА ВНИМАНИЕ

Новият сезон на „Ергенът: Любов в рая“ започва с 19 участници, а още първите срещи са белязани от директни реплики, напрежение и демонстративно поведение.

Само по себе си това е развлекателен продукт. Телевизията има право да създава развлечение, пълнолетните хора имат право да участват в него, а зрителят има право да гледа или да смени канала.

Но националният ефир притежава огромната сила да произвежда известност.

Когато най-шумният, най-провокативният и най-скандалният получава най-много внимание, постепенно се изгражда един много прост модел:

Колкото си по-краен, толкова повече те гледат.

Участникът вече не остава просто човек от телевизионно предаване. Получава последователи, интервюта, участия, рекламна стойност и публика.

А известността започва опасно да се смесва с авторитета.

„ВЗЕХ ДИПЛОМА, БЕЗ ДА ХОДЯ ДОРИ НА ИЗПИТИ“

Още по-сериозен въпрос поставя публично изказване на един от участниците относно собственото му образование в Университета за национално и световно стопанство.

По думите му в предаването:

„Най-голямото постижение в моя живот е, че успях да завърша и взема диплома в УНСС, без да съм ходил нито веднъж на лекции, дори и на изпити.“

Това вече не е просто реплика за телевизионно шоу.

Това е публично твърдение за начина, по който е придобита диплома за висше образование, и поставя въпроси както за конкретния документ, така и за академичния контрол на университета.

От години в публичното пространство периодично се отправят обвинения и съмнения за купени или неправомерно придобити дипломи във висшето образование. Именно затова подобно изказване, направено от човек, който заявява, че притежава диплома от конкретен университет, не трябва да бъде подминато само като поредната телевизионна провокация.

Ако човек действително твърди, че е получил диплома, без да се е явявал дори на изпити, логичните въпроси са съвсем конкретни:

Как са получени оценките?

Кой ги е нанесъл?

Съществуват ли изпитни протоколи?

Кога и по какъв начин са положени съответните изпити?

Как е удостоверено изпълнението на учебния план?

Как е достигнато до дипломиране?

И най-важното – съответстват ли документите в студентското досие на публично заявеното от самия притежател на дипломата?

Това са обстоятелства, които могат да бъдат проверени документално.

Самият УНСС има Правилник за учебната дейност и установени процедури за изпити и дипломиране. Следователно проверката не изисква обществени догадки, а съпоставка между заявеното публично и официалната университетска документация.

Ако дипломата е редовна и всички изпити са положени съобразно правилата, университетът може да защити името си с факти.

Ако обаче документите покажат друго, въпросът вече би бил много по-сериозен.

Защото зад една диплома стоят години труд на хиляди други студенти.

Хора, които посещават занятия, подготвят курсови работи, учат за изпити, явяват се на сесии, получават слаби оценки, поправят ги и накрая заслужават документа си.

Какво послание получават те, когато от националния ефир чуят хвалба, че някой е постигнал същото, без дори да ходи на изпити?

Ако заявеното е вярно, това вече не е повод за телевизионна усмивка.

Това е въпрос към образователната система.

ОТ УЧИЛИЩНАТА СТАЯ ДО РИАЛИТИ ЕФИРА

Сред участниците този сезон е и Деси Маринова, официално представена като човек, работил осем години като учител по химия, преди да напусне професията и да се насочи към музиката и сцената.

Самото участие на бивш преподавател в риалити формат не представлява нарушение. Учителят има право на личен живот и свободен избор като всеки друг.

Но когато професията е част от публичното представяне на участника, възниква и въпросът за авторитета на българския учител.

Децата не виждат само „участник от телевизията“.

Те виждат човек, представян и като учител.

И точно тук личният избор неизбежно се среща с публичния образ.

ПЛОВДИВ: КОГАТО НАСИЛИЕТО ВЕЧЕ НЕ Е НА ЕКРАНА

На 4 август на Младежкия хълм в Пловдив е убит 37-годишният Георги Кузев.

Обвиняемите за убийството вече са осем непълнолетни – шест момчета и две момичета.

Това е реално престъпление.

Реална жертва.

Реални деца и младежи, срещу които са повдигнати изключително тежки обвинения.

Никой не може отговорно да каже: „Те са гледали това и затова са извършили престъплението.“

Но можем и сме длъжни да попитаме:

Как се изгражда представата на един млад човек за допустимото?

Не от едно предаване.

Не от един TikTok.

Не от един родител.

Не от една компания.

Тя се формира от цялата среда.

И от това кое поведение тази среда възнаграждава.

Когато унижението носи гледания, конфликтът събира последователи, агресията се заснема с телефон, а нарушаването на правилата може да произведе известност, младият човек ежедневно наблюдава една обърната система на обществените награди.

КОГАТО БЯГСТВОТО СЕ ПРЕВЪРНЕ В ШОУ

Случаят със Стоян Колев показва друга страна на същия проблем.

След като нарушава наложения му домашен арест и напуска адреса, Колев е обявен за общодържавно издирване.

Впоследствие Районният съд в Пазарджик заменя мярката му „домашен арест“ със „задържане под стража“.

Това е юридическата страна.

Но определението на съда само по себе си не означава физическо задържане на човек, който се намира в неизвестност.

И точно тук възниква въпросът как изглежда всичко това през очите на един 14-, 15- или 17-годишен последовател в социалните мрежи.

Той може да прочете случващото се така:

„Мога да пия. Мога да употребя наркотици. Мога да седна зад волана. Ако ме хванат, ще ми наложат мярка. Ако избягам – може и да не ме намерят.“

После идва още по-опасната мисъл:

„Щом той може, защо аз да не мога?“

Първо алкохол.

После наркотик.

След това автомобил.

После нарушение на наложена мярка.

После бягство.

Следващият път границата може да бъде още по-далеч.

Не защото тази последователност е неизбежна, а защото видимата безнаказаност създава най-опасното усещане:

А когато всичко това едновременно носи гледания, коментари и популярност, нарушението престава да изглежда единствено като нарушение.

То започва да прилича на спектакъл.

КОГО ПРЕВРЪЩАМЕ В ГЕРОЙ?

Точно тук риалити форматът, случаят със Стоян Колев и убийството в Пловдив се срещат в една обща обществена тема.

Не защото едното причинява другото.

А защото всички поставят един и същи въпрос:

Кое поведение превръщаме в значимо чрез вниманието си?

Пловдив показва докъде може да стигне реалното насилие.

Колев показва как противопоставянето на правилата може да се превърне в социалномедиен спектакъл.

Риалити телевизията показва колко успешно конфликтът и провокацията могат да бъдат превърнати в продукт.

Механизмът изглежда все по-познат:

СКАНДАЛ → ВНИМАНИЕ → ИЗВЕСТНОСТ → ПОДРАЖАНИЕ → ОЩЕ ПО-ГОЛЯМА КРАЙНОСТ

Човекът, който става сутрин, отива на работа, учи, спазва правилата и се държи нормално, почти никога не става viral.

Този, който крещи – става.

Този, който унижава – става.

Този, който провокира – става.

Този, който нарушава правилата пред камера – също може да стане.

Тогава въпросът вече не е само какво гледаме.

Въпросът е:

Кого превръщаме в герой?

АЛГОРИТЪМЪТ НЯМА МОРАЛ

Социалните мрежи превърнаха този механизъм в индустрия.

Алгоритъмът не пита дали поведението е добро или лошо.

Той измерва гледането.

Не пита дали коментарът е възхищение или отвращение.

Отчита взаимодействието.

Така обществото може да бъде искрено възмутено от даден човек и едновременно да го направи още по-известен.

Хиляди хора споделят клипа, за да кажат колко е възмутителен.

Резултатът?

Още хиляди го виждат.

Още последователи.

Още известност.

Още причина следващият желаещ за внимание да направи нещо още по-крайно.

Днес вулгарна реплика.

Утре унижение пред камера.

После опасно предизвикателство.

После агресия.

И накрая някой трябва да измисли нещо още по-шокиращо, защото вчерашният скандал вече е скучен.

„ТОВА ГЛЕДАТЕ – ТОВА ЩЕ ПОЛУЧИТЕ“

Телевизиите също трябва да си зададат неудобния въпрос.

Когато провокацията произвежда рейтинг, а скандалът гарантира коментари и медийно внимание, не се ли създава негласното послание:

„Това гледате. Това ви харесва. Това ще ви дадем.“

Телевизията твърди, че зрителят го иска.

Зрителят казва, че телевизията само това му предлага.

Социалните мрежи изрязват най-скандалния момент.

Алгоритъмът го разпространява.

Останалите медии го превръщат в новина.

Участникът получава още популярност.

И кръгът се затваря.

Следващият вече знае рецептата.

Трябва просто да бъде още по-шумен.

Още по-провокативен.

Още по-краен.

ИНСТИТУЦИИТЕ СЪЩО ИМАТ ВЪПРОСИ ЗА ОТГОВАРЯНЕ

Тук вече има конкретни въпроси, които не могат да бъдат решени с телевизионен рейтинг.

При публичното твърдение за диплома от УНСС въпросът е към университета и към Министерството на образованието и науката:

Има ли действително положени изпити и отговаря ли студентското досие на изискванията за придобиване на съответната образователна степен?

Това може да бъде установено с документи.

Ако всичко е редовно – обществото трябва да го знае.

Ако не е – трябва да стане ясно как е издадена дипломата и кой носи отговорност.

Към Съвета за електронни медии остава въпросът за наблюдението на съдържание, което достига и до непълнолетна аудитория.

Към МВР и прокуратурата остава далеч по-тежкият въпрос как обществото да има доверие в ограничителните мерки, ако човек, който трябва да бъде под домашен арест, може да напусне определения адрес и да се окаже в неизвестност.

Това вече не са въпроси за телевизионен морал.

Това са въпроси за работещи институции.

КАКВО ОСТАВА, КОГАТО ЕКРАНЪТ ИЗГАСНЕ

Нито „Ергенът“, нито TikTok, нито един инфлуенсър могат сами да бъдат посочени като причина за агресията сред младите.

Но също толкова несъстоятелно е да се твърди, че средата няма значение.

Има.

Младият човек вижда участника, станал известен след скандал.

Вижда човек, който се хвали, че е получил диплома, без да ходи дори на изпити.

Вижда нарушителя, превърнал действията си в съдържание.

Вижда престъплението, превърнато в сензация.

Вижда хилядите последователи.

И после вижда следващия човек, който трябва да направи нещо още по-крайно, за да получи същото внимание.

На прага на новата учебна година въпросът вече не е само към една телевизия, едно риалити или един участник.

Той е към телевизиите.

Към социалните платформи.

Към университетите.

Към училището.

Към МОН.

Към СЕМ.

Към МВР и прокуратурата.

Към родителите.

Към журналистите.

И към всички нас.

Какво искаме да направим известно?

Човека, който учи, създава, работи и постига?

Или човека, който е готов да прекрачи следващата граница, само защото камерата е включена?

Защото младите невинаги правят това, което възрастните им казват.

Източници на информация: bTV Media Group, БТА, БНТ, Окръжна прокуратура – Пловдив, Районна прокуратура – Пазарджик, Районен съд – Пазарджик, УНСС. Цитатът относно дипломата е от изказването на участника в телевизионния формат, предоставено за публикацията. Анализът и редакционната позиция са на KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС.

📺 Етикети: Ергенът, Ергенът Любов в рая, УНСС, диплома, висше образование, реалити формати, агресия сред младите, Георги Кузев, убийството в Пловдив, Стоян Колев, социални мрежи, СЕМ, МОН, медийна среда, KANAL7.BG