България почита будителите, съхранили нейния дух

С почит към книжовниците, просветителите, духовниците и борците за национална свобода България отбелязва днес, 1 ноември, Деня на народните будители. Концерти, литературни срещи, изложби и възпоменателни ритуали свързват историческата памет с труда на съвременните учители, учени и творци.

Празникът отдава признателност на хората, които превръщат образованието, словото и свободата в обществена кауза. Сред тях са Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Неофит Рилски, Петър Берон, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов — личности с различни житейски пътища, обединени от приноса си към българското национално самосъзнание. (bntnews.bg⁠)

От Пловдив през 1909 година до националния календар

Първото честване на Деня на народните будители е в Пловдив през 1909 година. Инициативата изразява общественото желание да бъдат почетени заслужилите българи, оставили следа в просветата, културата и борбите за свобода.

През 1922 година министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски предлага празникът да получи общонационален статут. Утвърждаването му продължава през 1923 година, когато с указ на цар Борис III първи ноември е установен като общонационален празник. Така почитта към духовните водачи се превръща и в траен ангажимент на образователните институции. (nio.government.bg⁠)

Изборът на датата има историческа връзка с почитта към свети Иван Рилски и стария църковен календар. Календарното съответствие между 19 октомври и 1 ноември обяснява тази връзка. В съвременния календар на Българската православна църква есенният празник на Рилския светец е на 19 октомври.

След 1945 година Денят на народните будители престава да се отбелязва официално. Празникът е възстановен през 1992 година, когато 36-ото Народно събрание приема промяна в Кодекса на труда. Законът е приет на 28 октомври 1992 година и връща първи ноември в празничния календар като Ден на народните будители и неприсъствен ден за учебните заведения. (plovdiv.bg⁠)

Будителството започва с книга, училище и личен пример

Зад понятието „народен будител“ стоят конкретни дела: създадена и преписана книга, открито училище, подготвен учебник, отстоявана свобода. Историята на българското просвещение показва как подобни усилия постепенно променят живота на цели общности.

През 1762 година Паисий Хилендарски създава „История славянобългарска“. Трудът му насочва вниманието към българското минало и достойнството на собствения език и произход. Разпространението му чрез преписи позволява написаното да достигне до много повече читатели от непосредственото обкръжение на автора. (nationallibrary.bg⁠)

Един от най-важните моменти в този процес е срещата на Паисий със Стойко Владиславов — бъдещия Софроний Врачански. През 1765 година в Котел Софроний прави първия известен препис на „История славянобългарска“. Националната библиотека съхранява този ръкопис, от който впоследствие са създадени други преписи и преработки. (nationallibrary.bg⁠)

През 1824 година Петър Берон издава „Буквар с различни поучения“, останал известен като „Рибния буквар“. Учебникът въвежда светски знания и подкрепя използването на говоримия български език в обучението.

Следваща значима стъпка е откриването на Габровското взаимно училище през 1835 година, осъществено по инициатива и със средства на Васил Априлов и Николай Палаузов. Негов първи учител е Неофит Рилски. Тези примери показват и другото лице на будителството — сътрудничеството между просветители, дарители и местни общности. (nmogabrovo.com⁠)

София: млади музиканти на сцената със Светлин Русев

В столицата празничната програма поставя акцент върху предаването на знания и опит между поколенията.

За 1 ноември от 11:30 часа в ОКИ „Средец“, на ул. „Кракра“ №2А, е обявен концертът „Заедно на Голямата сцена със Светлин Русев“. Изявата е част от VI Международен фестивал „МузикАртисимо Фест“ и събира младите музиканти със своя ментор.

От 18:00 часа в Дом на културата „Искър“ е предвиден концертът „Пътят на славея“. В програмата участват лауреати на конкурса „Пиленце пее“, Представителният ансамбъл за народни песни и танци „Славей“ и солисти от Народен хор „Славей“. (sofia.bg⁠)

Пловдив: музика, поезия и достъп до изкуството

Градът, в който започва традицията на празника, го отбелязва с концерти и инициативи на културните институции.

От 11:00 часа в залата на Пловдивското певческо дружество „Ангел Букорещлиев“, на едноименната улица №18А, е насрочен концертът „Музика и слово“. Програмата обединява хорови изпълнения, поезия и инструментална музика. Входът е свободен.

Градската художествена галерия обявява за днес безплатен достъп за ученици, студенти, преподаватели и семейства с деца до постоянната си експозиция и експозицията „Икони“ в Стария град. Посоченото работно време е от 10:00 до 18:00 часа. (plovdiv.bg⁠)

Плевен отдава почит пред паметника на Иван Вазов

В Плевен от 11:00 часа е обявен тържествен ритуал пред паметника на Иван Вазов при СУ „Иван Вазов“.

Общинската програма обхваща и дните преди празника — с отличия за принос към образованието и хуманитаристиката, художествени прояви и литературна среща с поета Георги Константинов. Така почитта към историческите будители се свързва с признание за хората, които работят за просветата и културата днес. (pleven.bg⁠)

Русе среща децата с авторите на техните книги

За Деня на народните будители в Русе е организирана среща с шестима автори на детска литература. Събитието е обявено за 10:30–13:30 часа в центъра Happy Clever Kids.

Участват Николета Атанасова, Пламена Йосифова, Илия Деведжиев, Светослава Кънева, Надежда Чизмарова и Венцислава Кенарова, позната като Мама Вени. Програмата предвижда четене на откъси, представяне на литературни герои, разговори и автографи.

Срещата е посветена на съвременното будителство чрез детските истории и насърчаването на интереса към книгите още в ранна възраст. (utroruse.com⁠)

Монтана припомня наследството на поп Пунчо

В Монтана програмата около празника включва инициативи на музея, библиотеката, детските формации и краеведите.

Сред историческите акценти е 230-годишнината на Поп-Пунчовия сборник от 1796 година — книжовен труд на свещеник Пунчо Куздин. Оригиналът се съхранява в Националната библиотека в София.

Регионалният исторически музей представя и предмети от училищния живот — тетрадки, мастилници и учебни пособия от времето преди Освобождението и първите десетилетия на възстановената българска държава. Те дават възможност историята на просветата да бъде видяна чрез ежедневието на учителите и учениците. (bnrnews.bg⁠)

Тетевен отбелязва двоен празник

За Тетевен първи ноември съчетава Деня на народните будители и празника на града, свързан с освобождението му през 1877 година.

През 2026 година се навършват 149 години от освобождението на Тетевен — годишнина, включена в общинската програма за културни прояви и чествания. (teteven.bg⁠, teteven.bg⁠)

Стара Загора: поклон пред митрополит Методий Кусев

Празничната програма в Стара Загора включва заупокойна литургия от 9:00 часа в храм „Свети Теодор Тирон“, панихида и поднасяне на цветя на гроба на митрополит Методий Кусев.

От 11:00 часа пред паметника му е обявен общоградски ритуал с молитва и полагане на венци и цветя. Регионалният исторически музей ще приема посетители с вход свободен от 10:00 до 18:00 часа. 

Във Враца времето промени програмата

Планираните факелно шествие и церемония във Враца са отменени заради неблагоприятните метеорологични условия. Общината съобщава, че ще оповести допълнително нова дата за провеждането им.

Кои продължават будителската мисия днес

Днешното значение на празника надхвърля историческата възпоменателна церемония. То поставя въпроса как знанието достига до следващото поколение и кой поема отговорността да го предаде.

Учителят, който развива любопитството на учениците си, библиотекарят, който привлича нови читатели, изследователят, който съхранява документи, и творецът, който среща младите хора с изкуството, придават съвременен смисъл на будителството.

Първи ноември е повод за признателност към този труд — в големите университети и културни институции, но и в училищата, библиотеките и читалищата на малките населени места.

Източници: Национален инспекторат по образованието, Българска патриаршия, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национален музей на образованието, БНР, БНТ, общините София, Пловдив, Плевен, Тетевен и Стара Загора; БТА чрез „Утро“ – Русе; „Конкурент“.