На 29 август православните християни почитат мъченическата смърт на свети Йоан Предтеча и Кръстител и паметта на българския новомъченик свети Спас Струмишки. В народния календар денят е познат като Секновение и е обграден с редица стари обичаи, забрани и легенди.
На 29 август Българската православна църква възпоменава Отсичането на честната глава на свети Йоан Предтеча и Кръстител – един от най-почитаните светци в християнството. На същия ден се почита и паметта на българския новомъченик свети Спас Струмишки. Църковният календар определя деня като постен, а традицията е свързала датата и с народния празник Секновение.
ЗАЩО 29 АВГУСТ Е ДЕН НА СКРЪБ И СТРОГ ПОСТ
Православната традиция често почита светците в деня на тяхната смърт, особено когато земният им път завършва с мъченичество.
Такъв е случаят със свети Йоан Предтеча – пророкът, който подготвя хората за идването на Христос, проповядва покаяние край река Йордан и кръщава Иисус Христос.
Църквата посвещава няколко дни през годината на свети Йоан, а 29 август е посветен на неговата мъченическа смърт. В знак на съпричастност към страданията му е установен пост.
Според евангелския разказ Йоан открито изобличавал Ирод Антипа за съжителството му с Иродиада – жената на неговия брат. Предтечата бил хвърлен в затвора, а впоследствие Ирод наредил да бъде обезглавен.
Така пророкът, който не се поколебал да говори срещу нарушаването на нравствения закон дори пред владетеля, завършил живота си като мъченик.
СЕКНОВЕНИЕ – ДЕНЯТ, В КОЙТО СПОРЕД НАРОДА „СЕЧЕ“ ЛЯТОТО
В българския народен календар 29 август е известен като Секновение. Срещат се и названията Секновене, Обсичане, Иван Обсечен и Свети Иван с отсечената глава.
Народната представа свързва датата с прехода между лятото и есента – казва се, че на Секновение „се сече лятото“.
Старото поверие разказва, че от този момент времето започва постепенно да захладнява, а водите в реките и изворите стават по-студени. Затова в традицията денят е приеман и като своеобразна граница на лятното къпане.
ЗАЩО ПО СТАР ОБИЧАЙ НЕ СЕ ЯДЕ ЧЕРВЕНО
Едно от най-разпространените народни поверия за Секновение е свързано с червения цвят.
По аналогия с пролятата кръв на свети Йоан в някои традиции се избягват червени плодове и зеленчуци – домати, дини, червени ябълки – както и червено вино. Това е фолклорен обичай, свързан символично с мъченическата смърт на светеца, а не отделно църковно правило за конкретните храни.
В народната традиция съществуват и забрани за работа с остри предмети и дейности, които могат да доведат до порязване или нараняване.
ЛЕГЕНДИТЕ РАЗКАЗВАТ, ЧЕ САМОДИВИТЕ НАПУСКАТ ЗЕМЯТА
Секновение има особено място и в старите български митологични представи.
Според фолклорните вярвания самодивите пребивават сред хората от Благовец през пролетта до Секновение на 29 август, когато напускат земните си обиталища и се оттеглят.
Други предания разказват, че около тази дата змиите и гущерите започват да се прибират в своите зимовища. Заедно с тях в легендите изчезват змейове, самовили и други митични същества.
Така Секновение се превръща във фолклорната представа в граница между два сезона и два различни периода от годината.
ОЩЕ НОВИНИ
ПОЧИТАМЕ И БЪЛГАРСКИЯ НОВОМЪЧЕНИК СПАС СТРУМИШКИ
На 29 август се почита и паметта на свети Спас, наричан още Анастасий Струмишки.
Той е роден през 1774 г. в Радовиш, Струмишко, днес на територията на Северна Македония. Като млад заминава да работи в Солун при търговец на дрехи.
Според житието му при проверка от властите той заявил, че е мюсюлманин, за да избегне данък, но измамата била разкрита. Последвали заплахи и натиск да се откаже от християнската си вяра.
Спас отказал. Бил измъчван и осъден на смърт, но починал по пътя към мястото на екзекуцията. Днес Църквата го почита като новомъченик.
ПОСТЪТ Е В ЦЕНТЪРА НА ЦЪРКОВНОТО ОТБЕЛЯЗВАНЕ
За разлика от богатия пласт народни поверия, православното съдържание на деня е съсредоточено върху паметта за мъченичеството на свети Йоан, молитвата, покаянието и поста.
Българската патриаршия отбелязва 29 август в календара като ден на Отсичането на честната глава на свети Йоан Предтеча и Кръстител и изрично посочва пост.
Затова 29 август остава особен ден – едновременно голям християнски помен и дата, около която българската народна памет е съхранила множество представи за отминаващото лято, природата и идващата есен.
Източници: проф. Иван Желев/БТА, Българска патриаршия, Българско национално радио.
