Крушунските водопади са само началото. Зад тюркоазените каскади се разкрива малко ловешко село със средновековна скална обител, римски следи, пещери, вековен храм, читалище, местни празници и живи традиции – място, което показва как туризмът може да даде бъдеще на българските села.
- Крушуна не е само водопад
- Обувките са по-важни от туристическата снимка
- Природата може да бъде най-добрият урок
- Потърсете водата, светлината и зеленината
- Оставете след себе си само стъпки
- Не бързайте обратно след водопадите
- Посещението ни може да помогне на малкото село
- КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ – ПРИРОДНИЯТ СИМВОЛ НА РАЙОНА
- 15 МОСТЧЕТА ВОДЯТ НАГОРЕ ПО КАСКАДАТА
- „МААРАТА“ – МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ВОДОПАД
- ПЕЩЕРИТЕ ПОД ДЕВЕТАШКОТО ПЛАТО
- ВОДОПАД „ЗЕЛЕНАТА СКАЛА“ – ДРУГАТА ВОДНА СТРАНА НА КРУШУНА
- ПРЕДИ ТУРИСТИТЕ ТУК СА ЖИВЕЛИ МОНАСИ
- РИМЛЯНИТЕ СЪЩО СА ОСТАВИЛИ СЛЕДИ
- ЕДНА ПЪТЕКА СЪБИРА ПРИРОДА, ЛЕГЕНДИ И ИСТОРИЯ
- „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“ – ХРАМЪТ НА КРУШУНА
- ЧИТАЛИЩЕТО ПАЗИ ЖИВАТА КРУШУНА
- ТРИФОН ЗАРЕЗАН, БАБА МАРТА, КОЛЕДА – ТРАДИЦИИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ
- СЪБОРЪТ НА КРУШУНА ОСТАВА ЧАСТ ОТ КАЛЕНДАРА
- БИТЪТ И КУЛТУРАТА – ДРУГОТО БОГАТСТВО НА РАЙОНА
- ТУРИЗМЪТ ВЕЧЕ Е ЧАСТ ОТ ИКОНОМИКАТА НА СЕЛОТО
- СЕЛОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ПРОМЕНЯ
- КАК ДА СТИГНЕМ ДО КРУШУНА
- ТУРИСТИЧЕСКИЯТ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР
- КОЛКО ВРЕМЕ ДА ОТДЕЛИМ
- КОГА Е НАЙ-ПОДХОДЯЩО ДА ОТИДЕМ
- КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ
- КРУШУНА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ САМО СПИРКА ЗА ЕДНА СНИМКА
Крушуна, община Летница, област Ловеч | 17 септември 2026 г.
Когато кажем Крушуна, първата картина почти винаги е една – вода, падаща по светлите скали на десетки малки каскади, зеленина и характерният синьо-зелен цвят на Крушунските водопади.
Но ако пътуването приключи само с водопадите, ще сме видели едва част от това място.
Село Крушуна е част от община Летница, област Ловеч, и се намира в район с изключително богат карстов релеф. Тук природата, историята и човешкото присъствие се преплитат – от праисторически следи и римски укрепления до средновековни монаси исихасти, християнски храм, селски бит и съвременен туризъм. Днес Крушуна е малко населено място, но около него е концентрирано природно и културно наследство, което трудно може да бъде опознато само за няколко часа.
С тази публикация KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС продължава да показва малките населени места в седемте области, които медията следи ежедневно – не само като точки върху картата, а като възможност за туризъм, местен бизнес и съхраняване на българските села.
КРУШУНСКИТЕ ВОДОПАДИ – ПРИРОДНИЯТ СИМВОЛ НА РАЙОНА
ОЩЕ НОВИНИ
Крушунски водопади са причината хиляди хора да знаят името на малкото село.
Община Летница определя природната забележителност като най-голямата водна травертинова каскада в България. Травертинът е сравнително мека варовикова скала, върху която водата постепенно моделира прагове, тераси и малки басейни. Именно този процес е създал характерния облик на водопадите.
Водата се спуска по поредица от естествени стъпала, а около нея влагата поддържа гъста растителност. Получава се пейзаж, който на места изглежда почти нетипичен за Северна България.
Това не е един-единствен отвесен водопад. Красотата на Крушуна е в цялата система от водни каскади, прагове, басейнчета, скали и растителност.
15 МОСТЧЕТА ВОДЯТ НАГОРЕ ПО КАСКАДАТА
За посетителите е изградена екопътека, която следва водната система и позволява водопадите да бъдат наблюдавани от различни нива.
По официални данни по маршрута има 15 мостчета и стълби, които достигат до две наблюдателни площадки – под и над основната част, известна като „Пръскалото“.
Тук добрите обувки не са формалност. Влажните участъци, стълбите и близостта до водата изискват повече внимание, особено след дъжд. Посетителите трябва да се движат единствено по разрешените и обезопасени участъци и да се съобразяват с поставената на място сигнализация.
„МААРАТА“ – МНОГО ПОВЕЧЕ ОТ ВОДОПАД
Крушунските водопади са част от природната забележителност „Маарата“.
Тук Деветашкото плато разкрива един от най-интересните си карстови райони. В сравнително малка територия се срещат въртопи, долини, ждрела, пропасти, пещерни галерии и зали. Защитената природна забележителност е с площ 5,7 хектара, а районът е включен в лесопарк с площ 430 декара.
Карстът е причината районът да изглежда така. Водата прониква през варовиковите пластове, движи се под земята, появява се отново на повърхността и в продължение на хилядолетия променя релефа.
Затова край Крушуна има не само водопади, но и цяла подземна география.
ПЕЩЕРИТЕ ПОД ДЕВЕТАШКОТО ПЛАТО
Сред големите богатства на района са пещерите.
Община Летница посочва Бонинската, известна и като Попската пещера, „Горник“ и Урушката, наричана още Пройновска пещера. Според общинската туристическа информация Бонинската пещера е дълга 2753 метра и в нея се намира подземно езеро с дължина около 800 метра. „Горник“ е с посочена дължина 1080 метра, а Урушката – около 1600 метра.
Това обаче не означава, че всяка пещера е свободна туристическа атракция. Пещерните системи могат да бъдат опасни без необходимата подготовка, екипировка и познаване на терена. Посещението на необлагородени пещери не трябва да се предприема като обикновена разходка.
ВОДОПАД „ЗЕЛЕНАТА СКАЛА“ – ДРУГАТА ВОДНА СТРАНА НА КРУШУНА
Основната каскада не е единствената водна забележителност.
В района се намира и водопад „Зелената скала“, до който има туристически маршрут, свързан и с пещерата Урушка Маара. Общината включва маршрута сред официално представените туристически трасета около Крушуна.
Така Крушуна позволява посещението да бъде разширено далеч отвъд стандартната снимка пред основния водопад.
ПРЕДИ ТУРИСТИТЕ ТУК СА ЖИВЕЛИ МОНАСИ
Една от най-интересните истории около Крушунските водопади е скрита в самите скали.
В района са запазени останки от Крушунската исихастка скална обител – средновековен манастирски комплекс със скална църква и монашески килии.
Исихазмът е духовно течение в православното християнство, свързано с усамотение, молитва и вътрешно съзерцание. Именно подобна труднодостъпна природна среда е давала на монасите необходимото уединение.
В скалите все още могат да бъдат различени килии и ниши. Особено интересна е скалната църква с необичаен триъгълен вход, който се свързва със символиката на Светата Троица.
Така шумът на водата, който днес привлича туристите, векове по-рано е бил част от света на хора, избрали тишината и отдалечаването от всекидневието.
РИМЛЯНИТЕ СЪЩО СА ОСТАВИЛИ СЛЕДИ
Историята на Крушуна отива още по-назад.
Над селото се намират останки от римските укрепления „Калето“ и „Даран-Баран“. Община Летница ги представя като част от отбранителната система, използвана от римляните срещу нападения от север. В близост е преминавал и римски път.
Официалният План за интегрирано развитие на общината посочва и праисторическо селище край Крушуна, ранносредновековна крепост в местността „Маарата“ и други обекти на културното наследство.
Това променя представата за Крушуна. Районът не е станал важен, когато се е появил съвременният туризъм. Хората са използвали тази територия през различни исторически епохи.
ЕДНА ПЪТЕКА СЪБИРА ПРИРОДА, ЛЕГЕНДИ И ИСТОРИЯ
От центъра на Крушуна започва маршрутът „През очите на времето – история и природа“, който свързва селото с Кърпачево.
Маршрутът е около 3 километра, а Община Летница посочва приблизително 120 минути за преминаването му. Пътеката минава през горски и открити пространства и достига до интересни скални образувания и район с останки от римско укрепление.
С мястото е свързана и местна легенда за скали, наричани в миналото „дъран амбаръ“ – житен хамбар. Според преданието при побутване с пръчка в отвор в скалата оттам излизало просо.
Точно тези истории са част от нематериалното богатство на малките населени места – разкази, които рядко попадат в големите туристически каталози, но се предават от поколение на поколение.
„СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ“ – ХРАМЪТ НА КРУШУНА
В самото село се намира църквата „Св. Архангел Михаил“.
Общински документи свързват изграждането ѝ с края на XIX век. Планът за интегрирано развитие посочва, че храмът е изграден по инициатива на местните хора, а църквата е осветена на 21 ноември 1890 г. от Търновския митрополит Климент. Стенописите и иконите са свързани с тревненския зограф Васил Генков.
Друга общинска туристическа стратегия също датира храма от 1890 г. и посочва, че оградата е изградена през 1929 г., а новата камбанария – през 1938 г.
Храмът добавя още един пласт към туристическия разказ за селото – от средновековното монашество в скалите до православния живот на местната общност през по-новото време.
ЧИТАЛИЩЕТО ПАЗИ ЖИВАТА КРУШУНА
Историята не е само в археологическите останки.
В селото действа Народно читалище „Цветан П. Петров-Велко-1905“ – местната институция, която поддържа културния живот и традициите. Общината включва читалището сред петте действащи читалища на своята територия.
Тук се вижда другото лице на Крушуна – не туристическата атракция, а живото село.
ТРИФОН ЗАРЕЗАН, БАБА МАРТА, КОЛЕДА – ТРАДИЦИИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ
Годишният отчет на читалището показва как част от традиционния календар продължава да живее.
На Трифон Зарезан местните лозари извършват традиционното зарязване на лозята. За Баба Марта центърът на селото се украсява с мартеници, а на жителите се раздават мартеници за здраве.
За Трети март са организирани празнични програми с деца, а през летните месеци читалището провежда занимания за най-малките. Коледа и Нова година също се отбелязват като общностни празници.
Това е важна част от селския туризъм. Автентичността не е декор, направен за посетителите. Тя е ежедневието на хората, които все още пазят тези обичаи.
СЪБОРЪТ НА КРУШУНА ОСТАВА ЧАСТ ОТ КАЛЕНДАРА
И през 2026 г. местното читалище е заложило продължаване на традиционните прояви.
В официалното предложение за дейността му през 2026 г. са включени отбелязването на 14 февруари, Баба Марта, Трети март, Осми март, 24 май и други събития. В документа изрично е посочен и съборът на село Крушуна, който традиционно се провежда през ноември.
Към 17 септември в откритата официална информация не е публикувана достатъчно подробна програма за тазгодишния събор, затова точни изпълнители и часове не следва да бъдат обявявани предварително без потвърждение от общината или читалището.
БИТЪТ И КУЛТУРАТА – ДРУГОТО БОГАТСТВО НА РАЙОНА
Община Летница представя района като място, в което са съхранени фолклор, занаяти, местна кухня и традиционно гостоприемство. Именно селският туризъм дава възможност посетителят да срещне тази страна на Крушуна.
За туриста това означава не просто да премине през селото, а да остане.
Нощувката в местна къща за гости, храненето в малко заведение, покупката от местен производител или използването на местна туристическа услуга оставят част от средствата именно там, където туризмът се случва.
ТУРИЗМЪТ ВЕЧЕ Е ЧАСТ ОТ ИКОНОМИКАТА НА СЕЛОТО
Крушуна има развита мрежа от малки места за настаняване. Официалният общински регистър съдържа редица къщи и стаи за гости в селото, което показва как природната забележителност е създала условия за развитие на семеен туристически бизнес.
Сред действащите обекти, които могат да бъдат проверени преди пътуване, са Къща за гости „Бялата къща“, Къща за гости и ресторант „Крушун“, Къща за гости „Старата чешма“ и Крушунска панорама.
За хранене на място сред откриваемите обекти са Крушунска скара и Крушунска Среща. Работното време е добре да се проверява непосредствено преди посещението, особено извън активния туристически сезон.
СЕЛОТО ПРОДЪЛЖАВА ДА СЕ ПРОМЕНЯ
Развитието на туризма изисква и инфраструктура.
Община Летница отчита извършена през 2021 г. рехабилитация на улици в Крушуна, а през 2025 г. е изпълнен проект за облагородяване и благоустрояване на централната част на селото на стойност 500 000 лева. В общинския списък на проектите е посочен и ремонт и модернизация на вътрешния двор на читалището и втори етап на Младежкия център, със срок до април 2026 г.
Това е важната връзка между туризма и развитието на малките населени места – посетителите идват заради природата, но селото има нужда и от улици, обществени пространства, услуги, културен живот и поддържана среда.
КАК ДА СТИГНЕМ ДО КРУШУНА
Как да стигнем до Крушунските водопади
Природната забележителност „Маарата“ се намира непосредствено до село Крушуна. Основният автомобилен достъп е през град Летница.
Крушуна е приблизително на 8 километра южно от град Летница.
Следвайте местната туристическа сигнализация към „Маарата“ и Крушунските водопади.
Носете стабилни обувки. Стъпалата и настилките могат да бъдат мокри и хлъзгави.
Крушуна се намира в община Летница, област Ловеч, в северната част на Централна България.
Основният автомобилен достъп е през Летница, откъдето Крушуна е приблизително на 8 километра в южна посока според информацията на общината. Природната забележителност „Маарата“ е непосредствено до южната част на селото.
За посетител, който идва от Плевен или Ловеч, Крушуна е напълно подходяща и за еднодневно пътуване. Ако обаче целта е да бъдат разгледани селото, водопадите, историческите обекти и част от останалите маршрути, една нощувка дава значително по-спокойна възможност за опознаване на района.
Преди тръгване е добре да се проверят актуалната пътна обстановка, метеорологичните условия и състоянието на туристическите маршрути.
ТУРИСТИЧЕСКИЯТ ИНФОРМАЦИОНЕН ЦЕНТЪР
В Крушуна функционира Туристически информационен център.
Публикуваното от Община Летница работно време е всеки ден от 10:00 до 18:00 часа, а посоченият телефон за контакт е 0886 331 277.
Това е подходящото място за актуална информация за маршрутите, достъпа и условията за посещение.
КОЛКО ВРЕМЕ ДА ОТДЕЛИМ
Само за основната зона на Крушунските водопади трябва да се предвиди достатъчно време за спокойно преминаване, снимки и почивка.
Ако към нея добавим селото, храма и допълнителен маршрут, Крушуна спокойно се превръща в целодневна дестинация.
За два дни могат да бъдат включени още Кърпачево, Деветашкото плато и други забележителности в района. Маршрутът Крушуна–Кърпачево например е около три километра и официално е представен като подходящ за разходка и пикник.
КОГА Е НАЙ-ПОДХОДЯЩО ДА ОТИДЕМ
Крушуна има различен облик през всеки сезон.
Пролетта обикновено е периодът, в който водата и свежата растителност създават най-силното усещане за водната каскада. Лятото носи прохладата на гората и водата, но и повече посетители. Есента променя изцяло цветовете на местността и е особено подходяща за пешеходни маршрути при стабилно време.
След продължителни валежи условията по пътеките могат да се променят и мокрите настилки да станат хлъзгави. Затова конкретните условия трябва да се проверяват преди посещение.
КАКВО ДА НЕ ПРАВИМ
Крушунските водопади не са декор, а защитена природна среда.
Не трябва да се напускат разрешените маршрути, да се преминава зад ограждения, да се влиза в необезопасени пещери или да се увреждат скалите и растителността. Отпадъците трябва да бъдат изнасяни или изхвърляни единствено на определените места.
Същото важи и за историческите останки – камък от крепост или монашеска килия не е сувенир.
КРУШУНА НЕ ТРЯБВА ДА БЪДЕ САМО СПИРКА ЗА ЕДНА СНИМКА
Най-лесно е да пристигнем, да видим водопада, да направим няколко снимки и след час да потеглим обратно.
Но точно така малките населени места остават само фон на туристическата атракция.
Крушуна има друга възможност.
Да влезем в селото. Да видим храма. Да научим историята на монасите в скалите. Да преминем по един от маршрутите. Да останем за вечерта. Да използваме местна къща за гости. Да опитаме местна храна. Да поговорим с хората.
Защото развитието на селския туризъм не се измерва само с броя посетители пред водопада. То се измерва и с това каква част от туристическия поток остава като живот и доход в самото село.
Крушуна показва как една природна забележителност може да даде разпознаваемост на малко населено място. Следващата стъпка е тази разпознаваемост да продължава да работи за неговото развитие, култура и бъдеще.
Полезно около Крушунските водопади
Местен пътеводител на KANAL7.BG с практична информация за пазаруване, хранене и настаняване в Крушуна и района.
Това е и мисията на туристическата поредица на KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС – да показваме не само известните забележителности, а селата и малките градове около тях. Местата, които пазят историята, традициите и природата на Северна България и заслужават да бъдат посещавани, опознавани и съхранявани.
Следвайте KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС и в социалните мрежи. Продължаваме пътуването из малките населени места на Плевен, Ловеч, Монтана, Велико Търново, Видин, Враца и Русе – там, където големите истории често се крият в най-малките точки на картата.
