Народното събрание прие на първо четене промени в Кодекса на труда, с които се предлага нов механизъм за определяне на минималната работна заплата в България. Законопроектът получи подкрепата на „Прогресивна България“, а обсъждането му предизвика остър спор в пленарната зала за това дали новите правила ще осигурят достатъчно ясен и предвидим начин за изчисляване на най-ниското трудово възнаграждение. (БНТ Новини)
- ЧЕТИРИ ПОКАЗАТЕЛЯ ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯТ НОВАТА МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА
- ПРАВИТЕЛСТВОТО: ТЪРСИМ БАЛАНС МЕЖДУ ДОХОДИТЕ И ИКОНОМИКАТА
- ГЕРБ-СДС: КЪДЕ Е КОНКРЕТНОТО ПРАВИЛО
- ДБ ПРЕДУПРЕДИ ЗА ПО-ГОЛЯМА РОЛЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
- АСЕН ВАСИЛЕВ: ПРОМЯНАТА МОЖЕ ДА ОГРАНИЧИ РЪСТА НА ДОХОДИТЕ
- ДПС НАСТОЯ ЗА ЯСЕН И ПРЕДВИДИМ МЕХАНИЗЪМ
- „ВЪЗРАЖДАНЕ“: РАЗЛИКАТА МОЖЕ ДА Е ОКОЛО 18 ЕВРО
- „ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ ЗАЩИТИ ПРОМЯНАТА
- ЗАЩО СЕ ПРОМЕНЯ ДОСЕГАШНИЯТ РЕД
- КАКВО СЛЕДВА СЛЕД ДНЕШНОТО ГЛАСУВАНЕ
18 септември 2026 г. | София | KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС
Приетото днес не определя окончателно размера на минималната заплата за следващата година. Предстои законопроектът да премине през процедурата преди второто четене, когато могат да бъдат внесени и допълнителни предложения за промени.
В момента минималната работна заплата в страната е 620,20 евро (1213 лева) месечно, а минималното почасово възнаграждение е 3,74 евро (7,31 лева). Размерът е в сила от 1 януари 2026 г. (Държавен вестник)
ЧЕТИРИ ПОКАЗАТЕЛЯ ТРЯБВА ДА ОПРЕДЕЛЯТ НОВАТА МИНИМАЛНА ЗАПЛАТА
Предложението на Министерския съвет е свързано с прилагането на европейските изисквания за адекватни минимални работни заплати и предвижда при определянето на размера да бъдат отчитани четири основни критерия. (БНТ Новини)
Сред тях са покупателната способност на минималната работна заплата, като се вземат предвид разходите за живот, общото равнище на работните заплати и тяхното разпределение, темпът на нарастване на възнагражденията и дългосрочната производителност на труда.
Правителството трябва ежегодно да преминава през процедура за определяне на размера след консултации и преговори със социалните партньори. Предвидена е и периодична оценка за адекватността на минималното възнаграждение. (БНТ Новини)
ПРАВИТЕЛСТВОТО: ТЪРСИМ БАЛАНС МЕЖДУ ДОХОДИТЕ И ИКОНОМИКАТА
Социалният министър Наталия Ефремова защити предложението с аргумента, че новите критерии трябва да съчетават икономическите и социалните фактори.
Според нея механизмът трябва едновременно да дава сигурност на работещите, че минималното им възнаграждение може да покрива основни разходи като храна, лекарства, битови сметки и услуги, и да осигурява предвидимост на бизнеса и държавата при планирането на разходите за следващата година. (БНТ Новини)
Правителствената позиция е, че промяната трябва да създаде по-гъвкав модел, който отчита не само движението на средната заплата, но и по-широк набор от социални и икономически показатели.
ГЕРБ-СДС: КЪДЕ Е КОНКРЕТНОТО ПРАВИЛО
От ГЕРБ-СДС оспориха доколко предложеният модел действително представлява конкретна формула.
Илияна Жекова посочи, че в законопроекта могат да бъдат открити критериите, които трябва да бъдат отчитани, но според нея не е достатъчно ясно правилото, чрез което тези показатели ще доведат до конкретен размер на минималното възнаграждение. (БНТ Новини)
Така един от основните въпроси в парламентарния дебат стана именно каква свобода ще има Министерският съвет при определянето на крайния размер.
ДБ ПРЕДУПРЕДИ ЗА ПО-ГОЛЯМА РОЛЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО
Критика към предложението отправи и Мартин Димитров от „Демократична България“.
Според неговата позиция липсата на строго математическо правило увеличава свободата на изпълнителната власт при определянето на минималното възнаграждение.
Димитров определи това като допълнителна концентрация на правомощия в правителството и оспори тезата, че предложеният модел представлява достатъчно конкретна формула. (БНТ Новини)
АСЕН ВАСИЛЕВ: ПРОМЯНАТА МОЖЕ ДА ОГРАНИЧИ РЪСТА НА ДОХОДИТЕ
Председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев също атакува предложението.
Той заяви, че според неговата политическа оценка промяната цели да ограничи разходите за хората на минимална заплата и свърза дебата с останалите бюджетни разходи на държавата.
Василев противопостави темата за минималното възнаграждение на обявените от правителството средства за подпомагане заради високите цени на горивата. Това е позиция на председателя на ПП, а не установен ефект от законопроекта. (БНТ Новини)
ДПС НАСТОЯ ЗА ЯСЕН И ПРЕДВИДИМ МЕХАНИЗЪМ
От ДПС също поставиха акцент върху необходимостта от предварително известни правила.
Айтен Сабри заяви, че размерът на минималната работна заплата не трябва да се определя произволно или чрез непрозрачно административно усмотрение.
Позицията на партията в днешния дебат е, че работещите и работодателите трябва предварително да могат да разберат по какъв начин се достига до конкретния размер на минималното възнаграждение. (БНТ Новини)
„ВЪЗРАЖДАНЕ“: РАЗЛИКАТА МОЖЕ ДА Е ОКОЛО 18 ЕВРО
Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че според изчисленията на партията предложеният модел може да доведе до минимална заплата, която е с около 36 лева, или приблизително 18 евро, по-ниска спрямо размера, който би се получил при друг подход.
Той посочи и стойност около 672 евро във връзка с обсъжданите бюджетни параметри. Това е твърдение, направено в рамките на парламентарния дебат, а не окончателно определен размер на минималната заплата. (БНТ Новини)
Социалният министър Наталия Ефремова също посочи по-рано през септември, че при новия модел 672,80 евро е максимално изчислена стойност, но подчерта, че няма окончателно решение за размера. (БНТ Новини)
„ПРОГРЕСИВНА БЪЛГАРИЯ“ ЗАЩИТИ ПРОМЯНАТА
Председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов отхвърли твърденията, че предложението цели намаляване на минималното възнаграждение.
Според изложената от него позиция минималната заплата трябва да нарасне значително спрямо сегашното си ниво.
Витанов постави акцент върху необходимостта от баланс между по-високите доходи на работещите с ниски възнаграждения и възможностите на държавния бюджет и публичните финанси. (БНТ Новини)
ЗАЩО СЕ ПРОМЕНЯ ДОСЕГАШНИЯТ РЕД
През 2026 г. беше временно спряно прилагането на досегашния механизъм по чл. 244, ал. 2 от Кодекса на труда. Законът възложи на Министерския съвет да предложи нова уредба за определяне на минималната работна заплата, а до приемането ѝ размерът да остане на нивото за 2026 г. (Парламент)
Така действащите 620,20 евро остават важната отправна точка, докато законодателната процедура по новия механизъм не приключи.
Самият правителствен законопроект е внесен в Народното събрание на 28 юли 2026 г. и е разпределен на Комисията по труда, демографската и социалната политика като водеща, както и на икономическата и европейската комисия. (Парламент)
КАКВО СЛЕДВА СЛЕД ДНЕШНОТО ГЛАСУВАНЕ
Днешното решение е само първата стъпка от парламентарната процедура.
След приемането на законопроекта на първо четене предстои периодът за предложения между първо и второ гласуване. Именно тогава могат да бъдат предложени изменения в конкретните текстове.
Едва след окончателното приемане на промените на второ четене и влизането им в сила ще има нова действаща законова рамка.
Затова днешното гласуване не означава, че минималната работна заплата вече е определена на 672 или 672,80 евро. Това са стойности, обсъждани във връзка с възможното приложение на новия модел, докато окончателният размер предстои да бъде определен по съответната процедура. (БНТ Новини)
За работещите основният въпрос остава как новият механизъм ще се отрази върху реалния размер на минималното възнаграждение. За работодателите ключови са предвидимостта на разходите за труд и моментът, в който ще бъде известен размерът за следващата година.
KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС ще проследи законопроекта и при второто му четене, когато ще стане ясно дали спорните текстове ще бъдат променени и какъв окончателен механизъм ще приеме Народното събрание. Следете ни и в социалните мрежи за актуалните решения на парламента и новините от страната.
