18 септември през годините: един ден от стара България

Представете си, че календарът може да се върти назад. Не с един ден. Не с една година. А с цели десетилетия.

18 септември 2026 г. | KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС

Връщаме датата 18 септември първо с 37 години назад. После още девет. Още четири. Още пет. Докато постепенно изчезнат интернетът, мобилните телефони, частните телевизии, цветните реклами и дори телевизорът се превърне в рядкост.

Остават радиото, сутрешният вестник, пишещата машина, телефонът с шайба и новините на Българската телеграфна агенция.

България е Народна република. В продължение на десетилетия начело на управляващата Българска комунистическа партия е Тодор Живков. Информацията достига до хората през ограничен брой държавно контролирани медии, а част от случващото се остава в папки с грифове, които обществото ще може да прочете едва години по-късно.

Днес отваряме именно тези архиви.

Тръгваме от 18 септември 1989 г. и се връщаме назад до 18 септември 1944 г.

Една и съща дата. Различни години. Различна България.

1989 Г. – 53 ДНИ ПРЕДИ КРАЯ НА ЕРАТА „ЖИВКОВ“

Нека първо настроим часовника на 18 септември 1989 г. Тодор Живков все още е начело на държавата. За обикновения човек няма как да бъде известно, че политическото му време изтича. До пленума на 10 ноември, след който Живков е освободен като генерален секретар на ЦК на БКП, остават само 53 дни.

България току-що е преживяла едно от най-драматичните лета в най-новата си история. След насилствената смяна на имената на българските турци през предходните години през лятото на 1989 г. стотици хиляди напускат страната към Турция.

На 18 септември обаче има и друг пласт от историята – такъв, който тогавашният читател не може да прочете на първата страница на всекидневника.

В архивите на Министерството на вътрешните работи е документиран материал от точно тази дата.

Заглавието му е:

„Основни насоки и мероприятия за работата на МВР във връзка с актуалните проблеми и задачи по Възродителния процес, залегнали в становището на Политбюро от 4 септември 1989 г.“Върху документа стои грифът:

„Строго секретно“.

Архивната следа е конкретна – АМВР, фонд 1, опис 12, архивна единица 930. Академично изследване на Румен Аврамов цитира документа именно с дата 18 септември 1989 г.

Сред разглежданите въпроси са отношението към религиозните ритуали на мюсюлманите, поддържането на култовите места и политиката към българите мюсюлмани.

Така изглежда един 18 септември само седем седмици преди 10 ноември.

На повърхността държавата продължава да функционира в установения ред.

Зад затворените врати институциите вече работят върху последствията от една от най-тежките политики на режима.

След 53 дни политическата картина ще бъде друга.

Затваряме папката от 1989-а.

И връщаме календара още назад.

1981 Г. – ЕДИН УКАЗ, КОЙТО ОСТАВА В СИЛА И СЛЕД НРБ

Календарът спира на 18 септември 1981 г.

Това е годината на мащабните чествания на 1300-годишнината от създаването на българската държава.

София вече има НДК, открит през същата година. Страната живее в съвсем различна политическа, икономическа и обществена система.

Но на тази конкретна дата България предприема международноправна стъпка, чието действие надхвърля границите на социалистическия период.

С Указ №1944 от 18 септември 1981 г. е ратифицирана Конвенцията на ООН за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените.

Самата конвенция е приета от Общото събрание на ООН на 18 декември 1979 г.

За България тя влиза в сила на 10 март 1982 г.

Държавният акт остава част от международноправната история на България и след края на Народна република България.

Още една страница е обърната.

Годината вече е 1980.

1980 Г. – ВЕЧЕРТА, В КОЯТО ПОГЛЕДЪТ Е КЪМ КОСМОСА

18 септември 1980 г.

Представете си вечерните новини в социалистическа България.

Космосът е не просто научна тема. Той е една от големите сцени на технологическото съревнование на Студената война.

А България вече има причина да следи програмата „Интеркосмос“ с особено внимание.

Само година по-рано – през април 1979 г. – Георги Иванов става първият българин в Космоса.

На 18 септември 1980 г. от космодрума Байконур отново излита кораб от програмата.

Часът е 22:11 московско време.

Корабът е „Союз-38“.

Командир е съветският космонавт Юрий Романенко.

До него е Арналдо Тамайо Мендес от Куба.

Мисията превръща Мендес в първия кубинец, полетял в Космоса.

За социалистическите държави „Интеркосмос“ е едновременно научна програма и символ на международното сътрудничество със СССР.

За българската публика връзката е още по-пряка – полетът на Георги Иванов е само на година разстояние.

Но докато ракетата напуска Земята, на стотици километри от Байконур една съвсем различна сцена се осветява.

И тя е в България.

СЪЩАТА ВЕЧЕР В СТАРА ЗАГОРА – РОСИНИ ВМЕСТО РАКЕТИ

На 18 септември 1980 г. Държавната опера в Стара Загора представя поредната си премиера на „Севилският бръснар“ от Джоакино Росини.

Историята на операта на старозагорска сцена започва още на 4 декември 1927 г.

Следват премиери през 1945, 1957 и 1972 г.

Следващата е точно на 18 септември 1980 г.

И така една дата събира две картини.

Някъде в Казахстан двигателите на „Союз-38“ издигат космически кораб в нощното небе.

В Стара Загора завесата се вдига за Росини.

Космос и опера.

Наука и сцена.

Един обикновен четвъртък от 1980 година.

Връщаме часовника с още четири години.

1976 Г. – КИТАЙ СЕ СБОГУВА С МАО

18 септември 1976 г.

Новината идва от Пекин.

Девет дни по-рано е починал Мао Дзъдун.

На 18 септември в китайската столица се провежда огромната възпоменателна церемония. В страната е организирано триминутно мълчание, а събитието на площад „Тянанмън“ събира огромно множество.

За социалистическия свят това е събитие с огромен международен отзвук.

Мао е ръководил Китайската народна република от нейното създаване през 1949 г. до смъртта си през септември 1976 г.

Но отношенията между Пекин и Москва отдавна са сложни, а това неизбежно влияе и върху начина, по който Китай присъства в политическия информационен свят на съюзниците на СССР.

Не приписваме конкретни заглавия на българската преса от този ден, без да разполагаме с целите броеве.

Сигурният факт е друг:

на 18 септември 1976 г. една от най-влиятелните политически фигури на XX век е изпратена с масова церемония в Пекин.

Още пет години назад.

И вече сме в Плевен.

1971 Г. – ГОДИНИТЕ НА ГОЛЯМАТА ИНДУСТРИЯ

Плевен от началото на 70-те години е много различен от днешния град.

България се индустриализира ускорено.

Около големите предприятия се изграждат цели икономически системи. Хиляди семейства свързват живота си с заводи, комбинати и производствени комплекси.

Именно в тази епоха край Плевен се развива нефтопреработвателният комплекс, който поколения по-късно ще свързват с името „Плама“.

Това е особено интересната регионална следа в нашата разходка назад.

Индустриалната история на Плевен е неразделна от историята на предприятието – от годините на изграждане и производство до драматичните икономически проблеми след края на социалистическия период.

Тук архивната история вече престава да бъде далечна национална хроника.

Тя влиза директно в Северна България – в работните места, кварталите, семействата и икономиката на Плевен.

И продължаваме назад.

1970 Г. – ЕДИН ВЕСТНИК, ОСТАНАЛ ОТ ЕДИН ОБИКНОВЕН ПЕТЪК

18 септември 1970 г.

Няма интернет.

Няма новинарски сайтове.

Няма социални мрежи.

Телевизията съществува, но печатната преса остава един от основните ежедневни източници на информация.

Сутринта хората отварят вестниците.

Сред тях е и „Земеделско знаме“ – изданието, свързано с Българския земеделски народен съюз в политическата система на Народна република България.

От този ден е запазена архивна следа от оригинален брой.

И тук има нещо важно.

Не можем коректно да напишем какво точно е стояло на първата му страница, докато не разполагаме с целия сканиран брой.

Затова оставяме страниците му затворени.

Самото му съществуване обаче ни позволява да си представим един напълно обикновен септемврийски ден отпреди повече от половин век – когато новината не пристига като известие в телефона, а върху хартия.

Още десет години назад.

1960 Г. – ЕДИН 18 СЕПТЕМВРИ МЕЖДУ СОФИЯ И ПНОМ ПЕН

На 18 септември 1960 г. България и Камбоджа установяват дипломатически отношения.

Датата е потвърдена от официалната историческа справка на Министерството на външните работи.

Българското посолство в Пном Пен е открито на 18 януари 1961 г.

През 1964 г. отношенията са издигнати в ранг на посолства.

Това е период, в който Народна република България активно развива отношения със страни извън Европа в рамките на външнополитическата си ориентация.

Но 18 септември 1960 г. има и още един интересен културен щрих.

В Париж приключва изложбата „2500 години изкуство по българските земи“, открита на 28 юни същата година. Според историческата справка тя е посетена от около 6000 души.

На единия край на Европа България представя древното си културно наследство.

На хиляди километри на изток започва нова дипломатическа връзка.

Един ден от 1960-а.

Продължаваме.

1950 Г. – БЪЛГАРИЯ СЪЗДАВА НОВА ШКОЛА ЗА БИБЛИОТЕКАРИ

18 септември 1950 г.

Войната е приключила само преди пет години.

Политическата система вече е коренно променена.

Тодор Живков все още не е лидерът, с чието име по-късно ще бъде свързана цяла епоха.

На тази дата е създаден Държавният библиотекарски институт.

Историческите изследвания за институцията посочват именно 18 септември 1950 г. като начална дата.

Обучението включва двугодишни курсове в задочна и вечерна форма.

Сред преподавателите по архивистика през 50-те години е историкът Иван Дуйчев, който преподава там в продължение на седем учебни години – от 1951/1952 до 1957/1958 г.

Това е различният образ на епохата.

Не политическият плакат.

Не манифестацията.

А класната стая, библиотеката, каталожните шкафове, книгите и подготовката на хората, които трябва да ги съхраняват.

И остават още шест години назад.

Тук вече стигаме до най-старата сигурно документирана спирка в нашето издирване.

1944 Г. – 18 СЕПТЕМВРИ В ЕДНА ДРУГА БЪЛГАРИЯ

Часовникът спира.

18 септември 1944 г.

Само девет дни са минали от 9 септември.

Европа все още е във война.

До капитулацията на нацистка Германия остават почти осем месеца.

България вече е прекъснала предишния си външнополитически курс и се включва във военните действия срещу Германия.

На този ден българската армия преминава в оперативно подчинение на командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин.

Пред нея е поставена задача да участва в действията срещу германските сили в Сърбия и Вардарска Македония и да затрудни изтеглянето на германската група армии „Е“ от Гърция на север.

На 18 септември 1944 г. започва Брегалнишко-Струмишката настъпателна операция на Четвърта българска армия.

Направлението е Царево село – днешно Делчево – Щип и Велес.

Това е България във война.

Но в София на същата дата се случва нещо, което ще има съвсем различен живот през следващите десетилетия.

ЕДИН ВЕСТНИК ЗАПОЧВА НОВ ЖИВОТ

На 18 септември 1944 г. „Работническо дело“ започва да излиза като орган на Централния комитет на Българската работническа партия (комунисти).

БТА пази тази дата в своя исторически и фотоархив.

От 1 януари 1951 г. изданието вече е орган на Централния комитет на Българската комунистическа партия.

В продължение на следващите десетилетия „Работническо дело“ ще бъде централният партиен всекидневник и едно от най-разпознаваемите печатни издания в Народна република България.

След политическите промени идва и краят на този период.

На 4 април 1990 г. вестникът е преименуван на „Дума“.

Така на една и съща дата – 18 септември 1944 г. – откриваме две истории.

Едната е на фронта.

Другата е върху печатарската машина.

И двете ще оставят следа върху България през следващите десетилетия.

ЗАТВАРЯМЕ АРХИВА И СЕ ВРЪЩАМЕ В 2026 ГОДИНА

От 1944-а до днес са изминали 82 години.

От 1950-а – 76.

От 1960-а – 66.

От 1976-а – половин век.

От полета на „Союз-38“ – 46.

От строго секретния документ на МВР през септември 1989 г. – 37.

Днес всички тези години могат да стоят едновременно на един екран.

Но навремето между тях са били цели човешки животи.

На 18 септември България е била държава във война. После държава, която строи новите си институции. Индустриализира се. Следи космическите полети. Отваря дипломатически представителства. Издава държавни укази. Печата милиони вестници.

А през последната есен на режима част от най-важните документи изобщо не са били предназначени за очите на обществото.

Днес част от тях вече са архив.

И точно архивът позволява един обикновен ден от календара да бъде видян отново.

18 септември.

Същите две числа.

Съвсем различни Българии.

ИЗТОЧНИЦИ

Българска телеграфна агенция – дневен исторически календар и архивни материали за заключителната фаза на Втората световна война.

Българска телеграфна агенция – фотоархив „Вестник „Работническо дело““, съдържащ хронологията на изданието и датата 18 септември 1944 г.

Министерство на външните работи на Република България – официална историческа справка за дипломатическите отношения между България и Камбоджа.

Научно изследване „Нови извори за научните занимания и интереси по архивистика на акад. Иван Дуйчев“ – данни за Държавния библиотекарски институт, създаден на 18 септември 1950 г.

Българска телеграфна агенция и Държавна опера – Стара Загора – историческа хронология на постановките на „Севилският бръснар“.

„Държавен вестник“ – Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените, ратифицирана с Указ №1944 от 18 септември 1981 г.

Архив на МВР, ф. 1, оп. 12, а.е. 930, цитиран в документалното изследване на Румен Аврамов – строго секретен документ от 18 септември 1989 г.

KANAL7.BG – МЕСТЕН ГЛАС продължава да отваря страниците на българските архиви. Следете ни и в социалните мрежи за още истории, документи и събития, които връщат миналото пред очите ни.