Директорът на ДГ „Зора“ и общински съветник в Червен бряг избра най-близките си хора за един двоен празник – рождения ден и официализирането на дългогодишния семеен съюз
- НЕ БЯЛО, А СИНЬО – И МОЖЕ БИ ТОВА КАЗВА ПОВЕЧЕ
- ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ – ВЪЗРАСТТА, В КОЯТО НЕ БРОИШ САМО ГОДИНИТЕ
- ТИХИЯТ ЧОВЕК НЕ ВИНАГИ Е СЛАБИЯТ ЧОВЕК
- ДА ОСТАНЕ СЪЩАТА, НО НИКОГА НА ЕДНО МЯСТО
- ЗА ЕДНО „ДА“, КОЕТО Е КАЗВАНО ВСЕКИ ДЕН
- ЗА МИНАЛОТО – БЛАГОДАРНОСТ. ЗА НАСТОЯЩЕТО – СМИСЪЛ. ЗА БЪДЕЩЕТО – СМЕЛОСТ
- И НЕКА НАЙ-ДОБРОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ
Понякога най-важните събития в живота не идват с фанфари. Не искат шум, прожектори или тълпи. Те се случват тихо – сред хората, които са били там вчера, които са тук днес и за които знаеш, че ще останат и утре.
Точно така – скромно, тихо и в изключително тесен семеен кръг, директорът на ДГ „Зора“ в Червен бряг и общински съветник Петя Митрашкова официализира дългогодишния си семеен съюз.
И сякаш съдбата сама е избрала датата – навърх 40-ия ѝ рожден ден.
След години съвместен живот, след отглеждането на две вече пораснали деца, след споделените делници, трудните решения, малките радости и големите житейски изпитания, идва едно кратко „Да“, което всъщност носи в себе си историята на много години.
НЕ БЯЛО, А СИНЬО – И МОЖЕ БИ ТОВА КАЗВА ПОВЕЧЕ
За своя специален ден Петя Митрашкова не избира традиционната бяла булчинска рокля.
Тя е в стилно синьо – цвят, който символично се свързва със спокойствие, доверие, устойчивост, лоялност и вътрешна сила.
И може би именно това е най-точният визуален разказ за този брак.
Не началото на една приказка, която тепърва предстои да бъде написана, а потвърждението на история, която вече е минала през множество страници.
Защото има семейства, които започват със сватба.
И има семейства, при които сватбата идва след години – когато любовта вече не трябва да доказва, че може да издържи времето. Тя вече го е направила.
ВИЖ ОЩЕ
ЧЕТИРИДЕСЕТ ГОДИНИ – ВЪЗРАСТТА, В КОЯТО НЕ БРОИШ САМО ГОДИНИТЕ
Четиридесетият рожден ден е особена житейска граница.
Достатъчно далече е младостта, за да можеш да погледнеш назад и да разбереш колко път си изминал. И достатъчно близо е бъдещето, за да знаеш, че най-смислените страници може би тепърва предстоят.
В българската народна представа истинската стойност на човека никога не е била в това колко шумно говори за себе си, а в онова, което оставя след себе си.
Дървото се познава по плода.
Домът – по хората, които се връщат в него.
Човекът – по следата, която оставя у другите.
А професионалистът – по това дали след думите му остават дела.
На 40 човек вече знае, че не всяка битка заслужава да бъде водена. Но знае и кои битки не бива никога да бъдат изоставяни.
ТИХИЯТ ЧОВЕК НЕ ВИНАГИ Е СЛАБИЯТ ЧОВЕК
Хората, които познават Петя Митрашкова, вероятно ще разпознаят едно противоречие, което всъщност не е противоречие.
Спокойна и усмихната в ежедневието.
Но когато става въпрос за принципи, работа, кауза или хора, за които носи отговорност – способна да се превърне в стихия.
Това е особен вид характер.
Не онзи, който търси конфликта.
А онзи, който не отстъпва лесно, когато вярва, че има защо да остане прав.
И точно тук се крие едно от най-важните пожелания към нея на този ден – никога професионалният път да не изисква цената да бъде загубата на човешкото.
Защото длъжностите идват и си отиват.
Мандатите започват и приключват.
Табелките на вратите се сменят.
Но начинът, по който си се отнесъл към хората, остава много по-дълго от всяка длъжностна характеристика.
ДА ОСТАНЕ СЪЩАТА, НО НИКОГА НА ЕДНО МЯСТО
Пожеланието за професионалния ѝ път не е просто „още успехи“.
Успехът сам по себе си може да бъде кух, ако зад него няма смисъл.
По-важното е след години човек да може да се обърне назад и да си каже:
Не предадох онова, в което вярвах.
Да запази способността си да защитава позиция, но и мъдростта да чува чуждата.
Да остане взискателна, но справедлива.
Амбициозна, но човечна.
Уверена, но никога заслепена от собствената си правота.
И ако някога професионалният път я изведе много по-високо от мястото, на което е днес, да не забравя хората, с които е започнала.
Защото височината не се измерва само с това докъде си стигнал.
Измерва се и с това дали си останал човек, докато си се изкачвал.
ЗА ЕДНО „ДА“, КОЕТО Е КАЗВАНО ВСЕКИ ДЕН
В литературата любовта често приключва със сватба.
В истинския живот сватбата е само една дата.
Семейството се случва във всички останали дни.
В сутрините, в които няма музика.
В вечерите, в които има тревоги.
В детските болести.
В сметките.
В умората.
В малките компромиси.
В големите прошки.
В способността след години да погледнеш човека до себе си и въпреки всичко преживяно отново да го избереш.
Затова днешното „Да“ може би е само официалната форма на едно решение, което това семейство е вземало отново и отново през годините.
Да останем.
Да продължим.
Да бъдем семейство.
ЗА МИНАЛОТО – БЛАГОДАРНОСТ. ЗА НАСТОЯЩЕТО – СМИСЪЛ. ЗА БЪДЕЩЕТО – СМЕЛОСТ
На този двоен празник пожеланието ни към Петя Митрашкова е просто като думи и трудно като изпълнение.
Да пази миналото си без да живее в него.
Да се радва на настоящето без страх, че ще отмине.
И да върви към бъдещето без да губи хората и принципите, които са я направили това, което е.
Нека домът ѝ бъде онова място, в което не е необходимо да бъде директор, общински съветник, обществена фигура или човекът, който трябва да реши поредния проблем.
Нека там бъде просто Петя.
Съпруга.
Майка.
Жена.
Човек, който има право да бъде и силен, и уморен; и уверен, и уязвим.
Защото най-сигурният дом не е този с най-здравите стени, а този, в който можеш да свалиш бронята.
И НЕКА НАЙ-ДОБРОТО ТЕПЪРВА ПРЕДСТОИ
Пожелаваме ѝ след още 40 години да има повече причини да се усмихва на миналото, отколкото да съжалява за него.
Да има до себе си същите ръце, които държи днес.
Да вижда децата си щастливи и достойни.
Да запази приятелите, които са били истински.
Да среща нови хора, от които има какво да научи.
Да има смелостта да променя онова, което може да бъде по-добро, и мъдростта да приема онова, което не зависи от нея.
Да не изгуби способността си да се ядосва на несправедливостта.
Да не позволи ежедневието да отнеме любопитството ѝ.
И никога постът, титлата или общественото положение да не станат по-големи от човека.
Защото има една стара житейска истина, която не се нуждае нито от автор, нито от кавички:
Накрая човек не остава в паметта на другите с това колко високо е стоял, а с това колко човешки се е държал, докато е бил там.
Честит 40-и рожден ден, Петя Митрашкова!
Честито на младоженците!
Нека семейният им път бъде дълъг, здрав и спокоен. Нека има достатъчно любов за трудните дни, достатъчно смях за хубавите, достатъчно търпение за неизбежните различия и онази рядка близост, при която след много години двама души все още имат какво да си кажат.
И нека днешният ден остане не като началото на нещо ново, а като красивото потвърждение на нещо, което времето вече е доказало.
На добър час!
Снимки: Facebok Петя Митрашкова
